— Започвам да чувствам как у мен се поражда истинска благодарност към Каразов — каза Джонатан, като нежно отмести кичур лъскави коси от лицето на Челси. — А това е много опасно.
— Как е разбрал за нас? Бяхме толкова предпазливи.
— Кой знае. Явно разполага с източници.
— Това не ми харесва. Щом той е разбрал за нас, значи и всеки по-напорист репортер може да го направи.
— Не мисля. Каразов е… необикновен.
— Дали можем да му повярваме, че няма да се разприказва?
— Считам, че можем.
— Май не си много обезпокоен.
— Честно да ти кажа, Челси, не ми пука.
Тя се изсмя.
— Това е цитат на човека от Чарлстън.
— Наистина съм от Чарлстън.
— Но си много по-хубав от Рет Бътлър. — Усмивката й се стопи. — Да, но на мен ми пука.
— Знам. Заради цялата тази глупост. Откъде взе ключ за стаята ми?
— От Каразов. Намерих го в чантичката си, след като излезе от апартамента ми тази вечер, преди тържеството.
— Изглежда по този начин си изплаща дълга.
— Е, той не е купидонче.
— Челси, любима, тази вечер нямам желание да говорим за Каразов. — Той се взря загрижено в нея. — Сега си по-слаба, отколкото в Кингстън. — Широката му длан обхвана една от гърдите на Челси й нежно я притисна. — Помислих си, че си отслабнала още щом те видях тази вечер на тържеството.
— Само три-четири килограма. Не бива да се тревожиш толкова. — Челси се сгуши по-плътно към него и промуши крака между неговите. — Престани да ми се мръщиш. Мога и сама да се грижа за себе си.
— Виждам как се грижиш — промълви мрачно Джонатан. — Видях на корицата на „Тайм“ снимката, на която в мачтата зад главата ти стърчи забито онзи гаден харпун. По дяволите, за малко не те е пронизал.
— Изгубих самообладание — призна тя смирено.
Джонатан внезапно се изсмя.
— Отсега нататък при подобни сцени аз ще мятам харпун по теб.
— Е, ти наистина разполагаш с нужното за целта оръжие. — Тя се протегна и го обхвана с ръка. — Страхотно оръжие.
— Ако продължаваш с тези комплименти, ще получиш… — Той се задъха от затягащата се хватка и се поправи. — Още едно пробождане с харпун.
Тя се изкиска, надигна глава и се подпря на лакът, за да го погледне.
— Господи, колко си възбудим.
— Не съм възбудим. Страстен съм. — Той привлече главата й, за да я целуне с копнеж. — Всички влюбени мъже са страстни. — Усети как тялото й се стегна до неговото и отново я целуна. — Време е да научиш това, Челси.
Тя се издърпа от прегръдката му и седна в леглото.
— Жадна съм. — Преметна краката си на пода и се изправи. — Ще ида да донеса малко минерална вода. Ти искаш ли нещо?
— Не. — Наблюдаваше я как тръгва гола през спалнята към вратата на дневната. Обичаше да гледа движенията й, начинът, по който държеше раменете си изправени, сякаш крачи към някой противник, ситните й, пружиниращи стъпки, които излъчваха жизненост. Походката й бе първото, което го привлече, когато я видя как върви пред него към гостната на Белия дом. След това се намери седнал до нея край дългата, покрита с дамаска маса и още преди края на вечерта беше наясно, че в живота му се е появило нещо рядко красиво. — Почакай. — Той вдигна плисираната риза на смокинга си от пода, където я бе пуснал. — Климатичната инсталация е силна и ще ти е студено да ходиш съвсем гола. — Той й подхвърли ризата. — Облечи това.
Тя хвана ризата и пъхна ръце в ръкавите, като премигваше кокетно с ресници, докато навиваше маншетите.
— Е, признавам, направо обожавам грижовността на южняшките джентълмени като теб. — Обърна се и излезе от спалнята, а думите й проехтяха след нея. — Това кара сърцето ми да пърха от радост, а умът ми…
— Любов моя, може и да си чудесна актриса, но като южняшка красавица си абсолютна нула. — Джонатан се измъкна от леглото, отиде до гардероба и издърпа от закачалката черния си кадифен халат. Навлече го и последва Челси във всекидневната.
Тя тъкмо претърсваше малкия бар за напитки в другия край на стаята.
— Радвам се, че най-накрая го разбра. — Тя извади малка бутилка минерална вода „Евиан“ и я отвори. — Аз съм изцяло в стила на Холивуд и Бевърли Хилс.
— Ти си всичко, което поискаш да бъдеш. — Джонатан стоеше насред стаята и я наблюдаваше как налива минералната вода в чаша със столче. — Разполагаш с неограничени възможности, любов моя.
Ръката й стисна силно чашата.
— Престани да ме наричаш така. Не съм твоята любов.
Той само стоеше, загледан безмълвно в нея.
— Не съм — повтори тя предизвикателно. — Това не е любов. — Вдигна чашата към устните си. — И бих искала да не повтаряш постоянно, че ме обичаш. Това е просто секс — хубаво, здравословно гушкане в сламата.