Той все така мълчеше.
— Не разбирам защо мъжете трябва да стават тъй сантиментални, след като са правили любов. За Бога, оргазмите не са любов. Сексът не означава нищо за мен. Мога да стигна до оргазъм с всекиго и по всяко време. — Тя щракна с пръсти. — Просто така. По дяволите, мога да изпитам оргазъм и само докато наблюдавам балетен скок на Баришников или добър гол на Хосе Кансеко.
Устните на Джонатан потрепнаха.
— Колко лесно се задоволяваш.
За секунда тя изглеждаше объркана, но после започна да се смее.
— Ама си и ти, по дяволите.
— Извинявай, Челси, знам, че всичко това би трябвало да ме обезсърчи. — Той приближи към нея. — А сега кажи кога ще се омъжиш за мен?
— Никога. — Челси отново отпи минерална вода. — Казах ти го още преди седем месеца и ти го прие.
— Не съм го приемал. Просто изоставих темата.
— Е, приеми го сега. Докато е възможно да го правим без много шум, нямам нищо против понякога да се потъркаляме малко… — Тя замлъкна, щом срещна погледа му, после добави: — Добре де, да се любим. Но това ще е всичко. Аз си имам свой живот, ти също и не бива да ги смесваме.
— Но преди малко го направихме тъй добре. — Той се засмя. — При това не стана нужда да правя балетен скок или да вкарвам гол.
— Чуй ме. — Тя остави чашата върху шкафа подчертано старателно. — Този въпрос не подлежи на обсъждане.
— Всичко подлежи на обсъждане. — Джонатан протегна ръка и започна да й закопчава ризата — Няма да те предпази от студа, ако не…
— И сама мога да се грижа за себе си. — Тя се дръпна назад. — Не съм някой от многото ти сътрудници или пък член на семейството ти. Не си задължен да правиш каквото й да било за мен.
— Не става въпрос за задължение — каза нежно той. — Считам това за особена привилегия.
— О, Господи! — Тя затвори очи. — Какво да правя с теб?
— Ела да живееш с мен! Омъжи се за мен. Нека да ти подаря още едно чудесно и обичливо дете като Мариса.
— Не мога да го направя. — Тя повдигна клепачи и той видя блесналите й в сълзи очи. — И бих искала повече да не говориш за това.
Той поклати глава.
— Не и този път. Нека всички да разберат за нас. Нека да поговорим, Челси.
— Не ми се говори. — Тя пристъпи бързо и се гушна в прегръдката му, като зарови лице на гърдите му. — Така ми липсваше. Господи, така ми липсваше, Джонатан.
— Това е добре за начало. — Ръката му я погали нежно зад врата. — А сега кажи и останалото.
— Знаеш ли кое е първото, което чух за теб? — Гласът й звучеше приглушено. — Говорехме с Джералд Тибетс, посланика ни във Венецуела, когато той те посочи и каза: — Знаеш ли кой е онзи? Това е Джонатан Андреас и със сигурност ще бъде следващият президент на Съединените щати.
Джонатан се изсмя.
— Това, че го е казал, не значи, че ще стане.
— Но ти го искаш. — Гласът й внезапно стана груб. — И би трябвало да го искаш. Ще бъдеш страхотен президент.
— А ти ще бъдеш страхотна президентша.
Тя поклати глава.
— Аз съм филмова звезда.
— Такъв беше и Роналд Рейгън.
— Това е съвсем различно. Освен това прекарах четиринайсет месеца в затвора. Бях окаляна и разпердушинена от всички вестници, не само у нас, а чак до Тамбукту.
— Но успя да преодолееш всичко това и да станеш голяма актриса. А и си изключителна личност. — Той я целуна леко. — Да не говорим каква страхотна любовница си.
— Говоря сериозно. — Гласът й трепереше. — Съвсем не казвам, че се срамувам от нещо, което съм направила. — Тя тръсна глава. — Не, това не е вярно. Срам ме е, че бях толкова глупава да не разбера, че онзи негодник е опасен за Мариса.
— Самата ти си била почти дете.
— В момента, в който се появи на бял свят собственото ми дете, загубих правото да си остана и аз дете. — Тя поклати глава. — Както и да е, правила съм и други грешки, но никога не съм чувствала… от тях просто помъдрявах.
Джонатан я погали кротко по косите и изчака да продължи.
— Но нямам право да допусна още една грешка, която да навреди на другиго. Избирателите никога не биха те приели със съпруга като мен.
— Откъде знаеш? Светът се променя. Хората вече не са толкова ограничени, както някога.
— Всичко това го кажи на Гари Харт — промълви тя. — Някои от вестниците твърдяха, че съм изневерявала на мъжа си, а и по-късно не съм си побирала любовниците.
— Атака ли беше?
— Не. — Тя потрепери. — Години наред след брака ми с онзи негодник не можех да понеса някой да ме докосне. Мислех си, че ще… — Тя млъкна. — Но сега това няма значение.
— За мен има. Всичко, свързано с теб, е от значение за мен. — Той я отблъсна леко от себе си и хвана лицето й в двете си ръце. — Да ти кажа ли истината? Да, бих желал да бъда президент. Ако всичко върви добре, възнамерявам след няколко месеца да обявя, че ще се кандидатирам.