Тя се вцепени и се насили да се усмихне.
— Видя ли, това, което предлагам, е най-доброто.
Той поклати глава.
— Цял живот съм бил във властта и президентството не е най-високата цел на моето съществуване. Просто е работа, която бих искал да върша. Заради четирите години в Белия дом не си струва да пропуснем това, което двамата заедно бихме могли да имаме през остатъка от живота си.
— Осем години — изрече тя бързо. — Ще бъдат луди, ако не те изберат за втори мандат.
— Дори и заради осем години не си струва.
— Е, ще се наложи да го пропуснем. — Тя се извърна и тръгна към спалнята. — Все пак, ако си изключително мил с мен, мога да ти позволя от време на време да ме вкарваш тайно в Белия дом за сладки игрички, както казват, че правели Кенеди с Мерилин Монро.
— Твърде се набиваш на очи, за да бъдеш президентска любовница.
— Значи, ще поработя над това. Мога да постигна почти всичко, ако поработя съвестно над него. — Тя спря до вратата на спалнята. — А сега ми се иска да се поупражняваме малко в забиване на харпуни. Тя се изсмя. — Ако и на теб ти се иска.
— С теб винаги ми се иска. — Той замълча. — Това не е краят на нашия разговор.
— Знам. — Тя смръщи нос към него. — Не си знаеш интереса.
— Не е вярно, разбирам. — Нямаше смисъл да опитва повече да я убеждава. По-добре щеше да е, ако приключи спора и се постарае да действа нежно и настойчиво. Слава Богу, благодарение на Каразов разполагаше с достатъчно време и възможности да опита да я убеди в собствената си правота. Той тръгна през стаята към нея. — Мляко, зеленчуци и овесени ядки са напълно подходящи за мен. — Той плъзна ръка около талията й и заедно се отправиха обратно в леглото — също тъй физически натоварвания. Дълги разходки, плуване, тенис… — Ръката му се спусна, за да я погали по хълбоците през ризата. — И най-препоръчително е забиването на харпуни.
Беше три часа сутринта, но когато Алекс отключи и влезе в къщата на „Плас де Вож“, телефонът звънеше.
Той затръшна вратата и изтича в коридора да вдигне слушалката.
— Алекс, момчето ми, ти надмина себе си. — Ледфорд се изсмя. — Но пък аз си знаех, че ще приемеш предизвикателството. Гневът и тъгата обикновено амбицират мъжете за велики дела. Виж само как успя да доведеш тук „Вихрения танцьор“, за да ме подмамиш. Изключително умело, Алекс.
— Опитай се да го вземеш, Ледфорд.
— О, ще опитам. — Той изчака малко. — Ти беше подготвен за тази вечер във Версай, нали? Мога да си представя как си бродил из великолепната зала, заничал си зад декоративните растения и си очаквал да се появя. Признавам, че се изкушавах да го сторя, само за да не те разочаровам.
— И защо не го направи?
— Моят съдружник се възпротиви на идеята да осуетим снощното тържество и аз великодушно се съобразих с него. Знаеш ли, той въобще не е доволен от моето настойчиво желание да открадна „Вихрения танцьор“. Наложи се да сключим споразумение, така че и двамата да бъдем удовлетворени.
— Още някоя кражба ли?
— Не, останалата част от операцията. — Тонът му стана насмешлив. — И то такава, която изисква от мен определена саможертва. Знаеш колко обичам старинните неща. Надявам се да оцениш трудностите, които преодолявам, за да ти доставя удоволствие.
— Искам да се срещнем.
— Ще стане, има време. Как бих могъл да остана далеч от теб? — Тонът му бе изгубил иронията си. — Може би правя всичко това заради тебе, а не заради „Вихрения танцьор“. Може би и всички твои усилия имат за цел не да ми отмъстят, а да ни обвържат още повече. Мислил ли си за това?
— Не.
— Не, разбира се, че не. Не би го признал дори и пред себе си. — За миг Ледфорд замълча. — Винаги малко съм те ревнувал от Павел. За това им позволих да си поиграят с него.
Алекс усети как в него се надига вълна на ярост.
— Негодник такъв!
— Не е любезно от твоя страна, а аз винаги съм бил любезен с теб. Всъщност тази работа довечера я посвещавам на теб. Не всеки може да вдъхнови такъв грандиозен жест на разрушение.
— Нямам нужда от твоите жестове — каза Алекс с леден тон, подчертавайки всяка дума. — Искам живота ти.
— Съжалявам. — Ледфорд помълча. — Би трябвало доста ясно да чуеш експлозията от „Плас дьо Вож“. Между впрочем, наел си чудесна къща. Изкушавах се да дойда да те видя и да разгледам обзавеждането. Имаш наистина изящен вкус.
— Вратата е винаги отворена.
Ледфорд се изсмя.
— Ще запомня това. — Той изчака. — Разбрах, че известно време те придружавала някаква дама. Това не ми харесва, Алекс.