Останалите хора от тълпата също стояха мълчаливи, наблюдаващи с напрегнати лица и мокри очи как пламъците безжалостно поглъщат катедралата.
Ако Ледфорд целеше да потресе и разгневи света, то беше избрал целта си съвършено точно. Алекс дори не беше французин и все пак усети с болезнена острота загубата на тази крепост на традицията и красотата.
— Жалки отрепки! — промърмори старицата, като изтриваше с ръкав сълзите си. — Безбожници мизерни.
Алекс не й каза нищо, само започна да си проправя път през стихналата тълпа, която наблюдаваше как стените на катедралата „Сен Антоан“ изгарят до основи.
Глава десета
Заревото на пожара хвърляше зловещи отблясъци в нощното небе.
Кейтлин стоеше до прозореца на дневната, втренчена в тази огнена заря и заслушана в писъка на сирените от профучаващите в посока на бедствието пожарни коли.
— Този път наистина го направиха.
Кейтлин се обърна. На вратата беше застанала Челси, все още в бялата вечерна рокля, която носеше на тържеството, но сега косата й беше разбъркана, а лицето — без грим.
Кейтлин каза:
— Опитах да се свържа долу с администрацията, когато усетих експлозията, но не успях. Какво става?
— Не знам. Джонатан се опитва в момента да позвъни в посолството и да говори с някого. Изпрати ме предварително да ти кажа, че всеки момент ще бъде тук. — Челси загрижено смръщи вежди. — Нещо не е наред ли? Да не ти е лошо?
— Не.
— Тогава защо, по дяволите, Алекс…
— Мисля, че е по-добре да почакаме Джонатан да дойде и тогава да поговорим. — Кейтлин не можеше да продължава да ги лъже и, Бог й е свидетел, че за нея беше непосилно два пъти да си признава измамата.
— Изглеждаш ужасно. Не вярвам да се е случило нещо чак толкова лошо. — Челси прекоси стаята и застана до прозореца край Кейтлин. Помълча за минутка, а лицето й се озари от червените отблясъци на пожара, докато се взираше в тъмнината. — Не ме попита какво съм правила при Джонатан.
— Това не е моя работа. Отидох в стаята ти, след като се обади Алекс и видях, че не си спала в леглото си. — Кейтлин не я поглеждаше. — Не е необходимо да ми обясняваш нищо.
— Сега вече е малко късно да крия от теб каквото и да е. Тъй като до церемонията по лансиране на парфюма всички ще бъдем едно голямо семейство, ти вероятно щеше така или иначе да разбереш. С Джонатан сме любовници от една година. — Челси продължи колебливо. — Ще ти бъда задължена, ако не обсъждаш това с никого. Джонатан има амбиции в политиката и аферата може да навреди на кариерата му.
— Казах ти вече, че това не е моя работа.
— Благодаря ти. — Челси помълча малко. — Знаеш ли, той е чудесен.
— Аз ценя много Джонатан.
— Всички го ценят. Той наистина се грижи за хората и те го усещат. Когато съм с него, чувствувам как… — Тя млъкна, после продължи меко: — Той е като величествена планина, която ти дава подслон, прехрана и красота едновременно.
— Затова ли се съгласи да участвуваш в нашата кампания?
Челси бавно кимна.
— Още щом Алекс спомена името на Джонатан, разбрах, че ще се съглася. Това ни даваше чудесна възможност да се срещаме, без да предизвикваме подозрение. Алекс е много умен.
— Значи той е знаел за връзката ви с Джонатан?
— Трябва да е бил наясно. Използува и двама ни твърде добре.
— Да, той използува всички твърде добре. И как е разбрал?
Челси вдигна рамене.
— Понятие нямам. Според Джонатан той има доста връзки.
Пък и всички тези детективски агенции, които тъй често използуваше, помисли си Кейтлин.
— Разбрал е от какво имате нужда и ви го е дал.
— Да, предполагам, че и така може да се каже.
— Така би го формулирал Алекс — каза тя с горчива усмивка.
— Алекс си има свой начин на… — Челси щракна с пръсти. — Забравих нещо. Толкова бях разтревожена, че просто се втурнах… — Тя отиде бързо до масата край вратата, грабна една кутия и я донесе до Кейтлин. — Това беше оставено вън в коридора пред вратата ти. На картичката е написано твоето име.
Кутията не беше запечатана, а картичката бе пъхната под черната панделка в гънките на изящен син шал от кашмир.
Кейтлин се взря в нега и за пръв път, откакто й се беше обадил Алекс, почувствува истинска заплаха. Алекс й беше казал за всички онези шалове, които Ледфорд бе оставял, но този тук беше различен, по-изящен.
Това беше дамски шал.
— Става въпрос за „Сен Антоан“ — каза Джонатан, щом влезе в апартамента няколко минути по-късно.
Очите на Кейтлин се разшириха от ужас.