— Не — прошепна тя.
— Но е така. — Джонатан кимна мрачно и затвори вратата. — В катедралата е бил поставен достатъчно експлозив, за да я разруши изцяло. Вероятно от нея са останали само каменни отломки. Това е дело на „Черната Медина“. Полицията е получила анонимно предупреждение по телефона няколко минути преди експлозията.
Ръката на Кейтлин се вкопчи в кадифената завеса.
— Надявам се да ги кастрират тези копелета, щом ги хванат.
Челси я изгледа учудено:
— Никога не съм те виждала така разгневена.
— Но това е „Сен Антоан“! — Кейтлин погледна отново към нажеженото небе. — Случилото се има свой смисъл. Толкова е зловещо, колкото ако бяха взривили „Нотр Дам“. Вие, американците, не бихте го разбрали. Тук, в Европа, нашата история и култура са всичко за нас. Ние живеем с тях. Те са залегнали в същността на нашия живот. А вие какво щяхте да изпитвате, ако бяха взривили мемориала на Линкълн?
Ръката на Челси докосна нежно Кейтлин по рамото.
— Възможно е в посолството да грешат.
— Само преди няколко седмици бях там. Исках да покажа на Алекс… — Тя спря и погледна към шала на масата. Тази чудовищна постъпка беше дело на Ледфорд. — Пълна лудост.
Тя виждаше целия си живот в зловеща светлина. Защо на някой си му е потрябвало да взриви нещо толкова красиво като „Сен Антоан“? Защо един мъж иска да убие една жена, която никога не е срещал?
— Когато Алекс ми позвъни, беше много разтревожен за твоята сигурност, Кейтлин. — Джонатан говореше любезно, но изражението му показваше твърда решимост. — Не би ли искала да споделиш с нас нещо?
След петнайсет минути Алекс почука на вратата и Кейтлин му отвори.
— Казах им всичко, Алекс.
Той се стегна от напрежение и пристъпи в апартамента.
— Е, добре, тъкмо няма да ми се наложи да го правя сам. — Затвори вратата, заключи и се обърна към тях: — Проверихте ли „Вихрения танцьор“, Андреас?
— В безопасност е. Питър току-що се обади. Слязъл лично до трезора. От охраната му съобщили, че алармената инсталация се изключила при взривната вълна от експлозията, но когато влезли в сейфа „Вихреният танцьор“ си бил там.
Алекс се вперени.
— Обадете му се отново. Инсталацията в трезора не би трябвало да се влияе от експлозията. Аз лично я проучих, когато разбрах, че възнамерявате да сложите статуята в този сейф.
— Питър казва, че е видял „Вихрения танцьор“.
— Обадете му се отново. Кажете му пак да провери — настоя Алекс.
Джонатан го изгледа мълчаливо за миг, след това отиде до телефона и набра един номер.
— Питър? Направи ми тази услуга, слез пак да провериш статуетката. Да, знам, че вече си го направил. Виж отново и се обади. — Той остави слушалката и се обърна към Алекс: — Излишна загуба на време. Изглежда, че не статуетката е била целта им. — Той замълча — Поне не тази вечер. След утре сутринта няма да имат вече тази възможност. Ще изпратя Питър заедно с „Танцьора“ в имението си.
— Така си и помислих.
— Също така ще позвъня в полицията да им кажа за приятеля ти Ледфорд.
— Не!
— Той е един чудовищен масов убиец — каза Джонатан. — Нямаш право да скриеш от тях самоличността му.
— Мислите ли, че ще успеят да го хванат само защото са узнали името му? — попита Алекс. — Вече четири месеца се опитвам да го открия и не мога да се добера до него.
— Те разполагат със средства, с които ти не разполагаш.
— А пък аз — с такива, които за тях са недостъпни — каза Алекс. — Докато Ледфорд си мисли, че играта е между нас двамата, имам шанс да го открия.
— А той има шанс да открие Кейтлин — каза Челси. — За Бога, не виждаш ли, че тя е изплашена до смърт?
Той не искаше да го види. Бе избягвал да погледне към Кейтлин още откакто влезе в стаята.
— Обаждането в полицията няма да го спре. Не разбирате ли? По дяволите, та той е работил в ЦРУ. Има връзки и източници на информация навсякъде из Европа. Няма да могат да я опазят.
— А ти ще можеш, нали? — попита саркастично Челси. — Целият този етаж би трябвало да е напълно обезопасен, но въпреки това той е успял да остави малката си кутия — изненада.
Алекс замръзна на мястото си.
— Каква ку… — Смаяният му поглед попадна върху шала на масата. — Господи — прошепна той.
— На картичката беше написано моето име — каза Кейтлин. — Той знае коя съм.
Тя наистина беше уплашена и кой, по дяволите, би могъл да я вини за това? Искаше му се да я докосне, да й вдъхне спокойствие, но знаеше, че тя ще го отблъсне.
— Никога не съм очаквал, че ще стане така, Кейтлин. Не би трябвало да стане.
— Не си преценил добре — каза тя мрачно. — Колко жалко, а уж беше планирал всичко толкова…