Выбрать главу

— И наблюдение на Ларс Краков. Искам да зная всички факти за терористите, до които се е добрало неговото разследване.

— Учудвам се, че не очакваш от мен да открия тези факти преди него. — Тонът на Голдбаум стана язвителен. — Знаеш, че не съм чудотворец.

— Бих искал да си. Едно чудо веднага би влязло в работа.

От другия край на линията настана мълчание, после Голдбаум каза дрезгаво:

— Иди да си легнеш. По дяволите, трябва да си по-уморен и от мен, щом вече разчиташ на чудеса. Ще открия това, което ти трябва.

Както обикновено, той затвори ненадейно, преди Алекс да успее да му отговори.

Истанбул. Това обясняваше всичко. Къде по-добре би могло да се укриват безценни произведения на изкуството, отколкото в азиатска страна с лесен достъп до Европа? В този момент Ледфорд беше може би на път за къщата си в Истанбул. Мисълта за това накара кръвта на Алекс да кипне. Можеше да пипне този негодник.

В мига, в който Голдбаум спомена Турция, нещо привлече вниманието на Алекс, щракна в паметта му. Защо, по дяволите, не можеше да се сети какво точно е. Е, добре, пак щеше да изплува в съзнанието му, а междувременно той ще действува.

Вдигна слушалката и се обади в „Ер Франс“ да резервира билети за Женева, след което позвъни в апартамента на Джонатан Андреас.

До два следобед Алекс беше вече готов за заминаване и отиде в съседния апартамент да съобщи на Кейтлин какво е научил.

— Идвам с теб — решително каза тя.

— Няма да спорим — рече Алекс. — Премислих този вариант и считам, че с мен ще си в по-голяма безопасност.

— Добре, ще си стегна багажа. — Кейтлин се обърна и тръгна към спалнята. — След двайсет минути ще бъда готова.

— Почакай с приготовленията. Искам да ме оставиш два дни сам в Истанбул.

Тя спря и се обърна към него.

— Защо?

— Трябва да наема подходяща къща за теб. — И тъй като тя продължаваше да гледа недоверчиво, той поклати глава. — За Бога, аз съм под наблюдение и не знам колко време ще ми е необходимо, за да им се изплъзна. Трябва да открия място, в което да си в пълна безопасност.

— А в Париж в безопасност ли съм?

— Не, но тук поне ще мога да те обградя с бодигардове, а и Джонатан ще внимава да не ти се случи нещо. Вдругиден той ще купи билети за целия екип, за Челси и за теб, и ще отлетите за Ница. Когато пристигнете на летището, уредил съм с Голдбаум в дамската тоалетна да те чака жена с подобна на твоята външност. Ще си размените дрехите и тя ще използува твоя билет, за да отпътува за Ница с останалите от екипа, а там ще изчезне в благоприятния момент. Преди да отлети за Ница, Джонатан ще те отведе до самолета за Истанбул, а аз ще те посрещна на летището. Докато открият, че не си отишла в Ница, аз ще съм те скрил благополучно.

Кейтлин замълча за миг.

— Нали не се опитваш да ме измамиш?

Той трепна от болка.

— Не, с това вече е свършено.

— Добре, два дни.

Обхвана го чувство на огромно облекчение.

— Благодаря на Бога, че си толкова разумна.

— Да не мислиш, че не се страхувам? — попита тя. — Пред очите ми е все онзи син шал… Не искам да умра, а и не разбирам какво става наоколо. Това не е моят свят.

— Мога да опитам да ти намеря сигурен дом и на някое друго място.

— Не. — Тя поклати глава. — Обещах на Джонатан, че ще му върна „Вихрения танцьор“. Държа на обещанията си.

Той не беше очаквал и друго. Кейтлин притежаваше твърдо и непоклатимо чувство за чест в един свят, който почти бе забравил какво означава това. Тя беше също тъй обладана от чувството си за вина и от обещанието си, както той — от натрапчивата идея да пипне Ледфорд. Господи, каква каша беше забъркал само.

— Джонатан провери за Бенджамин Канот. Килъни Даунс е изгоряла до основи и той е загинал при пожара. Предполага се, че цялата му колещия от творби на изкуството също е унищожена — Тя се усмихна безрадостно. — Но ние знаем какво всъщност е станало, нали?

— Да.

— А Челси се съгласи да продължи работата по лансирането на парфюма. Много мило от нейна страна. Ние не го заслужаваме.

— Платихме й три милиона долара за тази любезност. — Той вдигна ръка, сякаш да спре възраженията й. — Извинявай. Наистина е мило. Не беше длъжна да спази уговорката до край. Тъй като „Вихреният танцьор“ вече не у нас, те двамата с Джонатан и филмовият екип ще пропуснат снимките в Ница и ще отидат направо във Вазаро, за да заснемат останалата част от рекламите — той добави: — А аз накарах Джонатан да изпрати предварително Питър във Вазаро, за да следи да не се появи нещо подозрително.

— Майка ми. — Погледът на Кейтлин отскочи върху лицето му. — Майка ми в безопасност ли ще е?

— Това е само предохранителна мярка — каза той бързо. — Обади й се да й кажеш, че ти се налага да останеш в Париж по делови причини, а Питър ще ги посети, за да се запознае с дневника на Катрин. Няма сериозна причина да се опасява от неприятности, затова не бива да се тревожим.