Жулиет не се задоволи с примирие.
— Не ви достига разбиране за реалност. Кралицата е като пеперуда, която е прекарала живота си в градина с цветя. Човек не бива да очаква от една пеперуда да проумее как…
— Аз не бих очаквал нищо от една пеперуда, а най-малко да бъде кралица на най-голямата държава в Европа — отвърна Жан Марк.
— И все пак няма да се поколебаете да молите за услуга тази пеперуда — като целият останал свят? Какво ще искате от нея? Благородническа титла? Голямо имение?
— „Вихрения танцьор“.
Тя го погледна смаяно.
— Никога няма да ви го даде. Не и „Вихрения танцьор“.
— Ще видим. — Той смени темата. — А за твоята заплаха да ме оставиш на Маргьорит ще ми се размине. Тъкмо писах до Париж… моята братовчедка Катрин Вазаро ще пристигне утре тук. Навярно ще прояви повече разбиране към клетия ранен човечец.
Жулиет застина с четка в ръка.
— Вашата братовчедка ли?
Той кимна.
— Една далечна братовчедка, на която баща ми е настойник. Племенникът ми Филип я придружаваше от Марсилия до Париж. Вчера узнах, че са пристигнали. — В усмивката му се долавяше лека подигравка. — Катрин е самото въплъщение на нежност и добродетелност. Съвсем различна е от теб.
Пред Жулиет ненадейно се появи видението на една жена — огромна и пищна като кръчмарската проститутка, със сияещ ореол около прелестната глава. Тази представа отприщи у нея болка и завист. Какво я беше грижа, дали Катрин беше съвършена като светица? Без да дава и най-малък израз на чувствата си, тя каза с упорито вирната брадичка:
— Е, в такъв случай ви предоставям на сладката Катрин и веднага се връщам във Версай.
— Не вярвам на думите ти. Та ти беше казваш, че няма да ме оставиш на произвола на съдбата, преди да се вдигна на крака. А Катрин е толкова нежна и чувствителна, че едва ли ще ми бъде от голяма полза. — Той тихо добави: — Нали няма да ме оставиш тук сам, след като имам нужда от теб?
При това я погледна със своята особена сияеща усмивка, която Жулиет беше наблюдавала вече няколко пъти през последните дни и за която несъзнателно копнееше. Усети как съпротивата й се стопява и бързо сведе мигли, за да не види Жан Марк погледа й.
— Не, не бих ви оставила, ако действително имате нужда от мен.
— Имам нужда от теб. И ела най-сетне да играем фаро.
Тя се колебаеше, обзета от същата собственическа тъга, която беше изпитала след болестта на Луи Шарл, когато вече чувстваше, че ще трябва да се раздели с него. И Жан Марк й беше принадлежал напълно толкова дни, а сега трябваше да го пусне да си върви. Не беше честно, че… но що за мисли се въртяха в главата й? Не трябваше ли да почувства облекчение, задето няма повече да понася присъствието му. Беше свикнала да е сама, само така можеше спокойно да рисува.
Е, през последната им вечер можеше да поглези Жан Марк с малко повече внимание. Жулиет пристъпи енергично към леглото.
— Хайде да изиграем една-две игри преди вечеря. — Седна до леглото и посегна към картите на масата. — Не го правя заради вас, а защото днес ми омръзна рисуването и ми се ще да поиграя.
Тъмният му въпросителен поглед опипваше крадешком лицето й, преди върху него да заиграе особена усмивка.
— Да знам, ma petite. Бъди сигурна, че са ми ясни подбудите ти.
Света Дево, задушаваше се!
Катрин Вазаро се отпусна на меката облегалка на каретата, като отчаяно се мъчеше да си поеме въздух. Как можеше да бъде толкова глупава? Трябваше да се противопостави, но нали искаше да изглежда женствена и хубава като дамите, от които се възхищаваше Филип. И сега не можеше да…
— Катрин, защо си толкова потисната? — попита угрижено Филип Андреас. — Жан Марк ни писа, че вече е вън от опасност и скоро ще бъде напълно здрав.
Ах, Боже мой, срамота беше да се отдава на своята суетност, когато мислите й трябваше да бъдат насочени единствено към Жан Марк! Тя се опита да се усмихне.
— Знам, че ще оздравее, Жан Марк е толкова… толкова несломим. Не мога да си представя, че ще се предаде само заради едно раняване.
В очите на Филип проблеснаха дяволити пламъчета.
— Това ли е причината да ходиш край него на пръсти и да разтваряш ей такива очи?
— Той ме смущава — изплъзна се от устата й. Тя припряно продължи: — Не че не е изключително внимателен към мен. Няма по-любезен от него.
— Дори моята недостойна особа ли? Вие ме засегнахте до дъното на душата ми, мадмоазел Катрин.
— О, нямах предвид, че ти… — Тя прекъсна обърканите си обяснения, когато той прихна с цяло гърло с отметната назад глава. Надсмива ми се, а пък аз съм толкова загубена, че не схванах веднага, помисли си тя с отвращение. Нищо чудно, че се отнасяше снизходително към нея и я гледаше отвисоко, след като в негово присъствие се държеше като глупава гъска. Ала какво можеше да стори, когато Филип беше прекрасен като античните богове от книгите на братовчеда Денис? От друга страна, той не беше непристъпно божество. Класическите му черти често грейваха в закачлива усмивка, а в сините му очи проблясваха духовити пламъчета.