Днес той изглежда особено елегантен, помисли си Катрин, въпреки че нямаше ден, в който да не е облечен по модата. Морскосиният жакет и златната брокатена жилетка, проблясваща под него, подчертаваха чудесно неговата висока, мъжествена фигура. Черните сатенени панталони до коленете прилепваха плътно по бедрата му, а белите копринени чорапи блестяха по прекрасните му прасци.
— Да ти донеса ли ветрилото от пътната чанта? Нещо си пребледняла.
Тя изправи гръб.
— Просто се бях замислила… Тревожа се за Жан Марк. — Господ непременно ще ме накаже за тази неискреност, помисли си тя неспокойно.
Филип кимна.
— Не ти беше никак леко. Най-напред дългото пътуване от Марсилия до Париж и после вестта за нещастието с Жан Марк веднага след като пристигнахме…
— Да. — Катрин мълчеше и се взираше през прозореца с невиждащи очи. — При това никак не ми се искаше тъкмо сега да изоставям братовчеда Денис.
— Така ли?
— Той е на смъртен одър, Филип. Всички си мислят, че не разбирам какво става, но той бере душа. — Тя вдигна очи към него. — Истина е, нали?
— Глупости. Той има много… — Филип замълча и само кимна. — Да, Жан Марк каза, че не му оставало много да живее.
— Братовчедът Денис беше винаги така благ и мил с мен — прошепна тя със замъглен от сълзи поглед. — Щях да остана с него чак до края, но изглежда, той не искаше да съм до него. Ето защо се правех, че нищо не разбирам. Човек понякога се чуди как е най-добре да постъпи, нали, Филип?
Младежът взе ръката й.
— Ти постъпи добре, много добре, ma chou8. Да се гледа смъртта в лицето не е лесна работа.
Катрин усети как в душата й се надига топлина. Успокояващият допир на ръката му й носеше чувството за сигурност и блаженство.
— Скоро ще пристигнем — каза Филип и се облегна назад. — Ще се почувстваш по-добре, като видиш с очите си, че раната на Жан Марк не е опасна.
Разбира се, тя обичаше много Жан Марк и искаше той да е добре. Грях бе да иска пътуването им никога да не свършва, само за да може по-дълго да се наслаждава на топлата усмивка на Филип.
— Те са тук! — Жулиет стоеше до прозореца и гледаше надолу към каретата, която току-що беше спряла пред портата на странноприемницата. Когато забеляза, че слугата помагаше на някакво крехко и великолепно облечено младо момиче да слезе от каретата, тя се намръщи. — Или може би не е тя.
Жан Марк пристъпи с неуверена пъпка към прозореца и погледна навън. Когато Филип пое ръката на Катрин и я въведе в къщата. Той каза:
— Да, това е Катрин — и побърза да се отпусне на най-близкия стол. — Изглеждаш учудена.
— Тя не е това, което очаквах. — Не беше някой пищен ангел, а хубаво, мило дете на нейните години. Жулиет, която с нищо не издаде облекчението си, обърна гръб на прозореца, за да разгледа Жан Марк. Когато го видя сутринта в стаята му напълно облечен, тя се беше стъписала малко. Строен, елегантен, силен, скрил превръзката под бялата си риза, той излъчваше самостоятелност и самочувствие като човек, който владее положението. Направи й обаче впечатление, колко е бледен и отпаднал още. Още не беше го загубила. Щеше да й принадлежи още малко. — Отдавна не сте ставали. Легнете и си почивайте.
— Веднага. Но не би ли искала да слезеш долу и да поздравиш нашите гости?
— Това са ваши гости, а не мои. — Тя пристъпи към статива и взе четката. — Мосю Гийом ще ги доведе горе.
— Жулиет… — Жан Марк поклати усмихнато глава. — Та ти не можеш вечно да се криеш зад картината и острия си език.
— Не разбирам какво имате предвид. Бих искала само…
— Жан Марк, в каква бъркотия си се заплел тук? — Филип Андреас разтвори със замах вратата, за да пусне напред Катрин. — Никак не ти прилича да участваш в ръкопашни битки. Мислех, че предпочиташ сраженията на разума.
— Беше грешка, която не смятам да повтарям — отвърна Жан Марк сухо. Той погледна Катрин с навъсено чело. — Не ти ли е добре, мила? Бледа си като восък.
— Ти си болният, Жан Марк. — Погледът на Катрин се премести от картината, която беше приковала вниманието й още при влизането, към лицето на нейния братовчед. — От сърце се надявам, че вече си по-добре.
— Да, оправям се лека-полека. Позволете да ви представя мадмоазел Жулиет дьо Клеман, моята спасителка и мъчит… Катрин! Хвани я, Филип!