Катрин се беше олюляла, но успя да се задържи на крака, като се вкопчи отчаяно в ръката на Филип.
— Ах, вече съм добре. Трябва да е от горещината. — Беше се задъхала. — Ако може да поседна за миг…
— Защо не каза веднага, че не се чувстваш добре? — попита Жан Марк.
Очите на Катрин се разтвориха широко от уплаха, когато погледна братовчед си.
— Не исках да те разсърдя. Извинявай…
— Въобще не се сърдя. — Жан Марк се постара да говори спокойно. — Стомахът ли те боли?
— Не… да… може би малко. — Думите на Катрин и питаха с усилие от бледните й устни. — Съжалявам, Жан Марк.
— Нямаш никаква вина. Ще наредя да повикат лекаря.
— Не… след няколко минути ще ми стане по-добре. — Очите на Катрин се напълниха със сълзи. — Жан Марк, струва ми се…
— Това е от корсета й.
Ясният и категоричен глас на Жулиет накара Жан Марк да се обърне.
— Моля?
Момичето не му обърна внимание, тъй като свирепият й поглед беше прикован върху Катрин.
— Защо не му кажеш, че не ти достига въздух?
Нежната кожа на Катрин силно поруменя.
— Моля ви, аз мога… — Тя млъкна, потънала в земята от смущение.
— Господи! — Жулиет се обърна към Филип. — Дайте ми камата си.
— Какво да направя?
— Камата — повтори тя, като протягаше изцапаната си с боя ръка. — Няма време да й развързваме корсета. Нали не искате да започне да се мята като риба на сухо в краката ви?
— Пази Боже! — каза Жан Марк, без да се замисля много. — Значи мислиш, че корсетът е стегнат прекалено силно?
Тя го изгледа нетърпеливо.
— Разбира се… Не виждате ли, че се задушава?
Усмивката на Филип накара бузите на Катрин да запламтят в яркочервено.
Жан Марк се обърна към нея:
— Това ли те… — Той спря, когато съзря сълзите й. — Господи! Защо не казваш нито дума?
Катрин го погледна жално.
— Щеше да е неприлично… Клер, моята гувернантка, твърди, че тези теми се избягват в доброто общество. Боях се, че ти щеше да…
Гласът и пресекна, тъй като едно хлипане й отне малкото въздух, който й беше останал.
— Ножът! — Пръстите на Жулиет се раздвижиха настоятелно и този път Филип извади украсената си със скъпоценни камъни кама и й я подаде.
Жулиет остави оръжието да падне на леглото. С един скок тя се намери зад Катрин и започна да разкопчава брокатената рокля с цвят на праскови.
— Не знаеш ли, че е глупаво да допускаш такова нещо? Защо си се съгласила да те облекат така?
— Уж беше само за малко — изохка Катрин. — Клер каза, че всяка жена трябва да страда заради красотата си.
— Тихо — смъмри я Жулиет. — Пести си дъха. — Тя хвърли поглед през рамо към Жан Марк. — Кажете на баща си, че тази Клер е глупава пуйка и трябва незабавно да я уволни. Момичето е прекалено кротко, за да й се противопоставя, това е ясно като бял ден.
Когато роклята на Катрин беше разкопчана. Жулиет се разрови и измъкна връзките на корсета.
Катрин се вцепени:
— Не!
Жулиет я и изгледа свирепо.
— Престани с тези детинщини. Нима искаш…
— Филип трябва да излезе. Не е редно да ме гледа разсъблечена.
Жулиет я изгледа удивено.
— Не е редно ли? Ако не се разхлабят връзките, ей сега ще се замяташ като петел с откъсната глава. Това редно ли ще бъде?
Лицето на Катрин издаваше непреклонна решимост.
— Не е редно.
— Филип, излез навън и се върни след четвърт час — каза Жан Марк нетърпеливо.
Филип кимна и отправи към Катрин съчувствена усмивка, преди да излезе.
Жулиет измърмори под носа си нещо, което приличаше на проклятие, взе камата от леглото и тръгна към Катрин, за да пререже връзките. Сряза ги за миг и корсетът се разпадна на съставните си части.
— Слава Богу, успяхме! — Катрин си пое дълбоко дъх. — Merci.
— Спести си благодарностите. Просто не е трябвало да се оставяш да те пристегнат толкова силно. Ако някой се опита да го стори отново, срежи сама корсета си. На колко си години?
— На тринадесет.
— Аз съм на четиринадесет и не нося корсет, откакто навърших седем години. Не стана лесно — минаха месеци, докато бавачката ми най-сетне се отказа да ме връзва, но смятам, че е идиотско да се задушаваш, само защото модата го предписва.
Тя се обърна към Жан Марк:
— Е, ще се застъпите ли за нея?
— Доколкото ми позволяват силите. Аз много пътувам, а пък баща ми е болен. — Жан Марк се усмихна загадъчно. — Макар че се убедих, че братовчедка ми се нуждае от човек, който да се грижи за нея. Ще измислим нещо.
— Гувернантката ми в действителност е много мила — разтревожи се изведнъж Катрин. — Не бих искала да пострада заради моята глупост. Трябваше да й кажа, че ме е стегнала прекалено много.