— Е, съгласих се. Това всъщност не е чак толкова важно. — Тя се обърна и напусна къщата.
— Тя не се опълчи толкова яростно, колкото се боях. И не изглежда съвсем добре — каза Франсоа угрижено.
— А как трябва да изглежда? След като със седмици е понасяла издевателствата на Дюпре — каза Жан Марк.
Франсоа кимна.
— Разправяше, че не й е причинил никаква болка.
— Едва ли може да й се вярва — заяви Катрин. Нана беше направила толкова много за тях. Франсоа й беше доверил как Нана, която подозирала, че Раймон Жордано е издайникът вътре в групата, влязла в контакт с граф дьо Прованс и уж се прехвърлила на негова страна, за да изобличи Раймон. После, когато Дюпре се появил на сцената, отново й се наложило да стиска зъби, за да обърне плана на Дюпре срещу самия него. И беше успяла. Колко й е струвало всичко това, навярно никога нямаше да узнаят. — Дюпре причини на всички нас много страдания. Защо с нея да е било другояче?
— Дюпре е мъртъв, Жан Марк — каза Франсоа спокойно. — Нана е видяла екзекуцията му със собствените си очи.
— Слава Богу! — Жан Марк прехапа устните си. — Когато видях Жулиет да лежи безпомощна в шкафа, идваше ми аз самият да го нарежа на парчета.
— Навярно ви е било ясно, че по този начин щяхте да застрашите цялата акция, понеже без помощта на Дюпре никога нямаше да можем да измъкнем момчето от Тампл — каза Франсоа. — Нана изпрати съобщение да граф дьо Прованс, с което го уведомява за смъртта на Луи Шарл. Наемните убийци на графа ще спрат да го търсят под дърво и камък. Робеспиер също така ще преустанови издирването му, тъй като не може да е сигурен докрай дали няма да се намерят още някакви доказателства, които да му припишат бягството. Това беше най-добрият възможен план и вие наистина постъпихте добре, като се престорихте на умрял, докато Дюпре напусне къщата.
— Със задна дата е лесно да се каже. — Жулиет влезе и погледна Жан Марк с болезнена усмивка. — Аз щях да умра от страх. Откъде можех да съм сигурна, че Дюпре му е дал разменената от Нана напитка? Ти беше прекалено убедителен, Жан Марк. — Тя се обърна към Луи Шарл. — Е, как си? Аз се казвам Жулиет.
Луи Шарл се премести по-близо до Катрин.
— Катрин разправя, че сте познавали моята maman.
— Да, дори много добре. — Жулиет се усмихна. — И теб също. Някога ти много ме обичаше, но тогава беше още съвсем малък. Каза ли ти Катрин какъв номер ще погодим на стражите и как ще се и измъкнем от Париж?
— Да. — Очите му радостно заблестяха. — Прекрасна идея!
— И аз така смятам. Жан Марк е много умен и изобретателен. — Тя се обърна към Жан Марк. — Защо не идеш с него в градината и не му покажеш всичко?
Жан Марк погледна въпросително детето.
Луи Шарл се отдели от Катрин.
— Моля ви, на драго сърце бих разгледал.
— Мисля да дойда с вас — отсече Франсоа. — Време е да запалим огъня.
Катрин кимна, а погледът й се спря върху Жулиет. Двамата мъже изчезнаха с момчето през задната врага.
Възцари се мълчание. Младите жени се гледаха безмълвно.
— Жан Марк смята, че може да мине доста време, преди да получим възможност да се върнем обратно — каза най-после Жулиет. — Бих искала да дойдеш с нас.
— Знаеш, че е невъзможно.
— Знам! — Жулиет едвам сдържаше сълзите си. — Франсоа иска да спаси цяла Франция. Не мога да разбера, защо ти втълпих да подариш сърцето си на такъв еталон за добродетел. С идеалист се живее много по-трудно, отколкото с епикуреец като Филип.
Катрин се засмя от сърце.
— Франсоа съвсем не е еталон за добродетел.
— А какво е тогава?
— Радост, сила, нежност! — Катрин го каза тихо и натъртено. Жулиет отвърна погледа си. — Кога ще се върнете във Вазаро?
— Когато приключат битките. Когато заслужим нашата градина.
— Връщам си думите назад. Ти си човекът, който се е превърнал в еталон за добродетел. — Жулиет тръгна към приятелката си. — Сега вече съм убедена, че не трябва да те напускам. Ти и Франсоа ще свършите живота си като мъченици. — Тя направи гримаса. — Или пък надути като пуяци пред собствените си добродетели. Така или иначе, ти се нуждаеш от мен като въплъщение на гузната ти съвест.
Катрин стана.
— Жулиет, престани да дрънкаш глупости! Много ще ми липсваш!
— Ти винаги си била прекалено сантиментална. Не бих искала раздялата ни да е обляна в сълзи. Та тя не е зави… какво значение има, че цял океан ще лежи между нас, щом сме приятелки? Сигурно ние ще… — Жулиет пристъпи към Катрин и я прегърна силно. Със сподавен от сълзи глас тя продължи: — Ако имаш нужда от мен, само ми се обади. Ще дойда непременно!
— И аз бих дошла веднага при теб. — Катрин усети буца в гърлото си, когато прегърна Жулиет. — Върви с Бога!