— Длъжна е била да знае какво прави. — Жулиет, която понечи отново да закопчае роклята на Катрин, внезапно замръзна. — Bon Dieu9!
— Сега пък какво има? — Катрин хвърли боязлив поглед през рамо.
— Роклята не може да се затвори — изрече ядосано Жулиет.
— Клер направи последния шев, след като ми завърза корсета. — Катрин въздъхна унило. — Навярно ще трябва отново да го стегнеш.
Жулиет тръсна глава.
— Твоята стая е през няколко врати. Ще отидем там и ти ще си починеш, докато слугите донесат багажа ти от каретата. — Тя тласна момичето към вратата и каза на Жан Марк: — Не се напрягайте прекалено. Нямам никакво желание да се грижа за двама, които едва дишат.
— Както заповядаш — отвърна Жан Марк с ирония.
Жулиет се обърна отново към Катрин, без да обръща внимание на тона му.
— Все още си бледа. Дишай дълбоко.
И двете излязоха от стаята.
— Е, как е тя? — попита Филип, искрено разтревожен, когато малко по-късно влезе отново в стаята на Жан Марк. — Клетото малко създание! Впрочем, бихме могли да се досетим какво я измъчва. — Той намигна. — Един Господ знае колко корсета сме вързали досега.
— Ти имаш безспорно най-голям опит в тая дейност — заяви Жан Марк сухо. — При това никога не си бил особено придирчив. Всички женски бедра те очароват, стига само да се разтварят пред теб.
— Не си прав. — Филип се ухили чак до ушите. — Бедрата трябва да са добре оформени, дамата да е изкъпана и да ухае приятно. Други условия не поставям. — Той обясни простичко: — Всички ми харесват.
И жените харесват Филип, добави на ума си Жан Марк. Женските същества от всички възрасти, изглежда, усещаха, че Филип беше луд по техния пол и се отзоваваха щедро… с телата си и компанията си.
— Носиш ли договорите, които те помолих да вземеш от парижката ми кантора?
— В куфара ми са, който остана в каретата. — Филип изкриви лице в подигравателна усмивка. — Само ти си способен да мислиш за сделки, докато лежиш с прободено рамо. Нима искаш на всяка цена да станеш най-богатият човек във Франция?
— Не, най-богатият човек на Европа — поправи го Жан Марк с усмивка.
Филип се разсмя.
— И по всяка вероятност ще успееш. Що се отнася до мен, аз се задоволявам с ролята на бедния роднина. Така имам време да се наслаждавам на живота. — Погледът му се плъзна по картината на статива в ъгъла. — Необичайно, нали? Въпреки че не мога да кажа, че ми харесва. Предпочитам изкуство, което е красиво и приятно за гледане. Картини като тази претендират да подбуждат човек към размисъл. Твърде уморително.
Жан Марк хвърли развеселен поглед към племенника си.
— Да се мисли… ето едно занимание, което човек е по-добре да избягва.
Филип кимна невъзмутимо.
— Трябва да пестим енергията си за важните неща в живота.
Жан Марк се вгледа в платното на Жулиет. Не, картината не предлагаше особено приятна гледка. На нея се виждаха няколко великолепно облечени дами и господа, насядали на полянка сред гората, но въпреки идиличния фон в нея нямаше нищо от пресилената сантименталност, която се мъчеха да постигнат любимите на аристокрацията художници. Силна слънчева светлина проникваше през короните на дърветата и открояваше черния скелет на клоните през проблясващата в безброй оттенъци зеленина. Въздействието на светлината върху напудрените лица на придворните беше още по-драстично. Седящите в сянката бяха застинали в празни усмивки, но изложените на слънцето физиономии бяха останали без обичайните си маски и показваха цялата си дребнавост, скука, дори жестокост. Но въпреки това безмилостно разобличение картината излъчваше някаква проста красота. Четката на Жулиет беше превърнала слънчевата светлина в живо същество, което изглеждаше чисто й неподкупно като самата истина.
— Жената художник сама по себе си е вече рядкост, но когато рисува и подобни картини… — заяви Филип. — Тя е интересна, нали?
— Прекалено млада е за теб — побърза да каже Жан Марк.
— Не съм чак толкова покварен — възмути се Филип. — Тя дори още няма оформен бюст. Изчаквам, поне докато жената разцъфти.
Жан Марк се засмя.
— Е, това дете несъмнено ще покаже остри бодли, когато разцъфти.
— Толкова по-интересно ще бъде да се откъсне цвета. Но всъщност ти си човекът, който предпочита мъчни жени. Аз самият никога не бих се опитал да обуздая онзи малък змей, които ти толкова щедро издържаш в Марсилия. Прекалено изтощително е за мен.
Споменът накара Жан Марк да се усмихне.
— Едно предизвикателство не е никога изтощително. Леони е наистина необикновена. — Усмивката му помръкна при мисълта, че Филип много добре знае защо той предпочита тъкмо този тип жени.