— Една хубава вълчица също е необикновена, но въпреки това не бих я взел в леглото си. Нима никога не се спираш на жени с по-малко… — Той спря. — Предвкусвам удоволствието да се запозная с версайските дами.
— Те нямат слабост към обикновени граждани като теб. Ти си по-добре обслужен във Вазаро с тамошния maisonette des Fleurs10, отколкото в будоарите на тези аристократки. Те направо ще те изядат.
— Наистина ли? Каква очарователна перспектива — измърмори Филип. Обаче усмивката му в миг изчезна и той угрижено прехапа устни. — Нямах представа, че знаеш за онази къща, Жан Марк. Уверявам те, че става дума само за един съвсем невинен порок. Той не ми пречи да управлявам добре Вазаро.
— Знам това. Като управител на наследството на Катрин ти носиш на гърба си цялата работа. Ако беше иначе, щях вече да съм ти го казал открито.
— И защо отваряш дума за това едва сега?
— Не бих искал възмутени бащи да търсят помощта ми заради изнасилените им дъщери.
— Изнасилени ли? — Филип загуби самообладание. — Аз наистина съблазнявам, но не изнасилвам. Нито една от тях не е пристъпила прага ми против волята си.
— В такъв случай се погрижи така да продължи и занапред. Тогава няма да чуеш и дума от мен.
— Никога не бих ти създал неприятности. Жан Марк. — Филип посрещна сериозно погледа на вуйчо си. — Знам, че сегашното положение е голям късмет за мен. Наистина обичам живота си във Вазаро.
— И Вазаро обича теб — каза Жан Марк с усмивка. — Или поне женската половина от населението. Сметнах само, че е най-добре да изясним нещата.
Филип присви очи.
— Затова ли ме помоли да напусна Вазаро и да придружа Катрин?
— Помолих те, защото знаех, че ще се грижиш за Катрин и защото харесвам компанията ти.
— И защото искаше да ме предупредиш да не смесвам удоволствията със задълженията си. — Лека-полека Филип възвърна доброто си настроение. — Защо с един изстрел да не се улучат три заека?
— Точно така, защо не?
— Никога ли няма да ти омръзнат тези заплетени маневри, с които се опитваш да подреждаш света според собствените си представи?
— Понякога ми идва до гуша, но в повечето случаи крайният резултат си струва играта.
— Не и за мен. — За кой ли път Филип направи гримаса. — Ето защо при тебе идват богатствата на цяла Европа, докато аз смирено върша работата, която ти ми възлагаш.
— Катрин ти я възлага. Вазаро принадлежи на нея, а не на рода Андреас.
— Ах, наистина ли? Не бях сигурен, че осъзнаваш разликата.
— В нашия род е традиция да се оказват помощ и закрила на наследниците на Вазаро.
— Обикновено не те е грижа и за традицията — каза Филип тихо. — Питам се дали въобще държиш на нещо, Жан Марк.
— Наистина ли искаш да знаеш? — В гласа на Жан Марк се долавяше подигравка. — Държа на френски ливри, на британски фунтове, на италиански флорини. И страстта ми към руските рубли напоследък също расте.
— И нищо друго не те интересува?
Жан Марк се замисли.
— Може би семейството. Мисля, че повече от всичко държа на благоденствието на семейство Андреас.
— Не спомена баща си.
Лицето на Жан Марк издаваше напрегнатостта му.
— Баща ми е член на нашето семейство, нали? — Той хвърли хладен поглед на Филип. — Не очаквай от мен сълзливи излияния. Не съм сантиментален.
— Въпреки това си способен на приятелство. Надявам се, че ме смяташ за свой приятел.
Жан Марк сви рамене и изведнъж се сгърчи от непоносима болка. Беше забравил, че раната му още не е заздравяла.
— Между другото, използвай пелия си чар, за да завъртиш главата на Нейно величество и аз ще бъда много доволен от теб — каза след малко той.
— О, нямам намерение да се впускам в едно толкова рисковано начинание. Мъжете, които се осмеляват да направят краля рогоносец, често завършват с глави, набучени на копия. Кажи ми, вярно ли е, че кралицата предпочитала жените пред мъжете?
— Защо питаш точно мен?
— Защото добре те познавам. Ти несъмнено вече си разучил всичко за двореца, като се започне от клюките за най-последното конярче и се стигне до краля. Никога не се впускаш в една авантюра, без да познаваш отлично противника си.
— Противника си ли? Нейно величество е мой суверен, а аз съм верен поданик.
Филип презрително изпръхтя в отговор.
— Значи ми нямаш доверие? Аз все пак открих, че кралицата е написала няколко страстни писма до принцеса дьо Ламбел и я е отрупала със скъпи подаръци. Същото се отнася до Йоланд дьо Полиняк и Селест дьо Клеман.
— Дьо Клеман ли? — Очите на Филип се разтвориха широко, когато отново погледна картината. — В такъв случай това дете…