— То е дъщеря на Селест. Бащата на маркизата е богат испански търговец. Селест се е омъжила за обеднял благородник, чиито син и наследник от първия му брак е бил всичко друго, но не и благоразположен към съблазнителната Селест и нейната дъщеря. След смъртта на баща си той качил мащехата си на една карета с целия пищен гардероб и я отпратил заедно с Жулиет.
— Мислиш ли, че малката немирница прилича на майка си? — попита Филип просто от любопитство. — Дъщерите на Сафо Трябва да…
— Не! — отвърна Жан Марк несдържано и сам се стресна от порива си. Имаше чувството, че Филип оскърбява нещо, което му принадлежи. Той бързо се окопити. — Не твърдя, че Селест дьо Клеман има неестествени наклонности. Била е любовница на безброй щедри аристократи, откакто е придворна вече няколко години. Предполагам, че истинската й страст е по-скоро да натрупа състояние, отколкото да гони плътски наслади.
— Тоест нещо като Жан Марк Андреас?
— Маркиза дьо Клеман и аз имаме обща страст, само дето аз не проституирам, за да й се наслаждавам. Предпочитам да извличам облаги от обстоятелства, а не от чувства.
— Което не значи, че не използваш и двете, когато ти харесва.
— Договорите, Филип.
Младежът направи гримаса и се обърна да си върви.
— Ще отида да ги донеса. А, между другото, вече съзрях една прелестно закръглена слугиня. Предполагам нямаш нищо против, ако я поканя да се позабавляваме в леглото, за да мине времето по-бързо.
— Стига да се държиш дискретно и да не обидиш с нищо Катрин. Особата се нарича Жермен.
Филип отвори вратата.
— Ти вече си я опитал?
— Когато се нанесох тук. Приятна, усърдна, но скучна със своята покорност. — По устните му затрептя усмивка на съжаление. — Не е нужно да ти казвам, че не се изкушавам да повторя преживяването в сегашното си състояние.
— Нямам нищо против да е покорна. — Филип се ухили до ушите и прибави вече от коридора: — А усърдието ме довежда до възторг.
Жулиет затвори вратата на стаичката и се обърна към Катрин.
— Седни ей там. — Тя посочи един стол. — Вече имаш по-нормален цвят на лицето — установи тя, като оглеждаше поруменялата кожа на Катрин.
Момичето седна послушно.
— Имам чувството, че цялото ми лице гори, толкова ме е срам.
— Че защо? — Жулиет се тръшна на леглото. — Защото си била толкова глупава да се оставиш да те стегнат до задушаване?
— Да, и сега Жан Марк и Филип Бог знае какво ще си помислят за мен.
— Минало и заминало. — Жулиет кръстоса крака под себе си и наведе критично глава.
— Впрочем, ти не приличаш на нито един от двамата.
— Ние сме само далечни роднини.
— Изглежда, всички във вашето семейство сте хубави. А той е направо красив. Искам да го нарисувам.
— Филип ли? — Катрин кимна с разбиране. — Да, по-красив мъж не съм виждала през живота си. Когато косата му не е напудрена, блести като злато. Освен това има добър характер, не е нетърпелив и рязък, какъвто може да бъде понякога Жан Марк. Веднъж дори ми донесе в Ил дьо Лион парфюмирани кърпички от Вазаро.
Жулиет поклати глава.
— Нямах предвид Филип, а Жан Марк.
— Жан Марк ли? — Катрин я изгледа недоверчиво. — Но Филип е много по-красив! Защо предпочиташ да рисуваш Жан Марк?
Защо ли? Жан Марк в черните му кадифени одежди — той беше тайна, цинично познание, злорадо остроумие и понякога нежност, толкова рядка и затова още по-ценна. Но Жулиет си даде сметка, че почти не беше забелязала Филип и че сега с голямо усилие успяваше да си спомни как изглежда.
— Да, твоят Филип с доста представителен.
— Той е много по-хубав от Жан Марк.
— Къде се намира този Ил дьо Лион? — попита Жулиет, за да смени темата.
— Край бреговете на Марсилия.
— Там ли си родена?
— Не, във Вазаро, недалеч от Грас. — В гласа на Катрин се долавяше гордост. — Навярно вече си чувала за Вазаро. Ние отглеждаме цветя за производство на парфюми, Филип казва, че нашите есенции са много прочути.
— Не, никога не съм чувала за Вазаро. — Жулиет погледна Катрин и направи гримаса. — Но това да не ме учудва. В двора много рядко се говори за външния свят. Там обсъждат само себе си.
— Чух, че Версай бил най-красивото място на света — промълви Катрин замечтано. — Сигурно е истинско щастие да живееш сред такова великолепие.
— А ти защо живееш на Ил де Лион, след като Вазаро е родното ти място?
— Родителите ми умряха от едра шарка, когато бях на четири години и бащата на Жан Марк ме взе при себе си на Ил дьо Лион. Там ще живея, докато стана достатъчно голяма, за да управлявам сама Вазаро. Семейство Андреас имат замък, който е много по-величествен от господарската къща във Вазаро. Но, разбира се, те не могат да се сравняват с дома ти във Версай.