— Домът ми ли? — Жулиет усети неочаквана празнота, която я стъписа. Колко хубаво щеше да е, ако наистина имаше дом и не трябваше постоянно да се мести от Париж във Версай, после във Фонтенбло и в останалите кралски резиденции според настроението на Нейно величество. — Аз нямам дом във Версай. Разполагаме с малък апартамент в двореца. Но това не е важно. На мен ми стига моята живопис.
— Видях картината ти в стаята на Жан Марк. Чудесна е. Ти си много способна.
— Да, такава съм.
Катрин прихна.
— Не трябва да се съгласяваш с мен. Моята гувернантка все ми повтаря, че една млада дама трябва да бъде скромна и да възразява, когато я хвалят.
— Е, ние вече се убедихме, че твоята гувернантка е доста глупава. — В очите на Жулиет просветнаха дяволити пламъчета. — Ти си си научила урока и няма нужда повече да следваш наставленията й.
Катрин ококори очи ужасена.
— Смяташ, че не бива вече да й се подчинявам?
— Разбира се, че не бива… — Жулиет замлъкна, когато съзря погледа на Катрин. Нежността на момичето й напомняше за китайските вази в кабинета на кралицата, а пък ако тази Клер приличаше поне малко на Маргьорит… Жулиет реши да смекчи тона. — Най-добре да й се противопоставяш само за важните неща. — Тя се намръщи. — Във всеки случай не позволявай повече да те стягат.
— Не трябваше да съм толкова суетна. Сигурна съм, че тя не искаше да ми навреди.
— Нима? — Жулиет се постара да скрие недоверието в гласа си. Беше напълно възможно гази Клер да не е звяр като Маргьорит, но във всеки случай едва ли беше особено интелигентна. — Тогава поне й казвай, когато нещо те притеснява. Разбра ли?
— Не съм чак толкова глупава — заяви Катрин с достойнство. — Знам, че трябваше да кажа на Жан Марк за корсета.
— И защо не му каза?
Катрин отново пламна цялата.
— Филип…
Жулиет избухна в смях.
— Ти здравата си хлътнала по този наперен паун.
Катрин бурно възрази:
— Съвсем не е паун! Той е добър, мъжествен и…
Жулиет прекрати тирадата й с едно махване.
— Не мислех това, което се изплъзна от устата ми. Но аз съм си такава. Кажи ми, спала ли си с него?
Катрин смръщи чело.
— Не разбирам какво имаш предвид.
Жулиет реагира с нетърпелив жест.
— Опитвал ли се е да те заведе в леглото си?
Катрин се смрази от ужас.
— Имаш предвид… разврат?
Жулиет усети, че стъписването й беше истинско.
— Значи не се е опитвал?
— Не, разбира се, че не. Той никога не би… — Катрин се задъха. — Филип е кавалер и не прави такива неща. Дори да бях голяма, той нямаше…
— Шегуваш ли се?
Катрин поклати няколко пъти глава, преди да запита на свой ред с любопитство:
— А ти имала ли си някога… — Тя спря, изплашена от въпроса, който искаше да зададе. — Не, нали?
Жулиет кимна.
— Права си, още не съм се отдавала на разврат с нито един мъж. И никога няма да го сторя. — В усмивката й се четеше решителност. — Наистина дук дьо Грамон преди няколко месеца дойде в леглото ми и се опита да ме погали, но аз го ударих между краката и успях да се скрия в градината.
— А може би е искал да изрази нежност си?
Жулиет се втренчи в нея недоумяващо.
— Всички в двора знаят, че той задиря съвсем млади момичета.
— Виждаш ли! — възкликна Катрин. — Искал е само да бъде мил.
— Ти не разбираш… той има влечение към… — Жулиет се усмихна развеселено, въпреки че й беше жал за невежеството на момичето.
— Ако толкова си се уплашила, защо не извика бавачката си? Тя щеше да ти обясни, че страховете ти са напразни.
— Маргьорит нямаше да дойде.
— Но защо?
— Защото дукът е един от покровителите на майка ми и тя не би се осмелила да го разсърди.
— Един от покровителите на майка ти ли?
— Неин любовник — Жулиет вече загуби търпение. — Тя се отдава на разврат с него и получава в замяна накити и пари. От небето ли падаш?
Катрин се изправи в целия си ръст и вдигна гордо брадичка.
— Убедена съм, че се заблуждаваш. Хора с положение и авторитет не се държат така, а пък аристократите още по-малко. Ти трябва да си щастлива, че майка ти още е жива и не бива да говориш лошо за нея.
— Да не говоря лошо за нея ли? Че майка ми беше пратила негова светлост в леглото ми. Той самият ми го каза.
— В такъв случай значи съм права. Негова светлост просто е искал да бъде мил…
— Мил ли? — прекъсна я Жулиет, взряна недоумяващо в упоритото изражение на Катрин. После се закиска. — Ти ми харесваш.
Катрин изглеждаше съвсем слисана от този обрат.