— Но ти имаш! Помниш ли как не те сдържаше да тръгнеш към манастира? — Дантон се усмихна свирепо.
Като хрътка, усетила дивеч в гората.
— Не знаех, че те… — Ечеле направи отчаян жест. — Но да оставим това сега. Трябва да скрием тези момичета, преди Дюпре да е забелязал бягството им.
— Ти си напълно объркан. — Дантон повдигна рамене. — Честно казано, нямах понятие, че ще стане така, когато те изпращах тук. Всъщност се надявах, че като опиташ насилието по-отблизо, чувствителната ти натура ще се отврати от методите на Марат и ще те предпази от участие в следващите му акции.
— Следващи акции? Нима ще има още кланета?
Дантон кимна.
— Първият погром ще бъде още днес в абатството Сен Жермен де Пре, а след това и в манастира на кармелитките. И няма да са последните.
Франсоа усети как гняв и отвращение напират в гърдите му, когато си помисли за зверствата, на които току-що беше станал свидетел.
— Но защо, за бога?
— Кой знае вече? Марат твърди, че аристократите и църквата заговорничат срещу правителството и искат да предадат Франция на австрийците. Смята, че всички, които са верни на краля, трябва да бъдат тикнати в затвора.
— Затова ли миналата седмица хиляди благородници и свещеници бяха хвърлени в тъмница?
— Ако не ме лъже паметта, ти нямаше никакви възражения срещу арестите, Франсоа. Я кажи каква е тази мекушавост от тебе. Нали не си се отказал от революцията?
— Не! — Франсоа не се опита да смекчи гнева си. — Но каква опасност представлява един манастир? Монахините не са никакви аристократи — избухна той, като си пое дълбоко дъх.
— Марат определи кои места да бъдат превзети, ако се наложи и с насилие. — Дантон отмести очи. — Ние сключихме споразумение. Аз да не се меся в неговите работи, стига той да не закача жирондистите в Националното събрание. Както знаеш, без жирондистите равновесието в събранието ще бъде опасно нарушено.
— Не те разбирам. Да одобряваш тези зверства? А аз си мислех…
— Ти си мислеше, че мадам Революция е самата възвишена добродетел? — Дантон поклати масивния си череп. — Само душата й е чиста! Тя има тяло на подла и лицемерна курва, която минава от ръка на ръка и е готова на всякакви компромиси.
— Все пак не виждам никаква необходимост от случки като днешната!
— Аз също. — Погледът на Дантон се зарея към завоя, зад който се бяха скрили двете момичета. — Ето защо съм склонен да успокоя съвестта ти, доколкото е възможно, без да се поемат излишни рискове. Какво обвинение предяви Дюпре към жените в манастира?
— Проституция и държавна измяна.
— Господи, боже! Но в Париж истерията е толкова голяма, че се възприема всичко, което измисли Марат, а това означава, че твоите хубавици вероятно ще бъдат осъдени като врагове на революцията. — Той сви рамене. — Аз ще карам конете, за да не ни закачат стражите на Дюпре. Противната ми физиономия е толкова известна, че няма да претърсват каретата. Но ако все пак ни спрат, оставям на тебе да преговаряш с тях.
— Ще бъде истинско удоволствие за мен.
— Убеден съм. — Лицето на Дантон се озари от подигравателна усмивка. — Само за това търпя лошото ти настроение. — Той се завтече с едри крачки към завоя. — По-добре ще е да седнеш при своите аристократични бегълки. Не искам повече никакви трупове.
— Те не са мои. В Париж ще трябва да се оправят сами. От тук нататък не искам да имам нищо общо с тях.
— Ще видим. — Дантон хвърли замислен поглед към Франсоа, преди да се покатери на капрата. — До днес никога не бях си помислял, че ще се нагърбиш с ролята на благороден спасител на аристокрацията. Но днес е ден на изненадите.
Едва-що Франсоа беше седнал на седалката срещу Жулиет и Катрин, когато каретата потегли толкова рязко, че той полетя назад към тапицираната облегалка.
Жулиет, която се надяваше да поговорят, беше разочарована. Той не обелваше нито дума.
Изгледа го злобно. Излъчващите се от Франсоа Ечеле твърдост и необуздана жизненост при други обстоятелства щяха да заинтригуват нейното око на живописец, но в момента само я дразнеха.
— Е, и?
Той я погледна.
— Жорж Жак ще ни прекара през караулите. — И той пак млъкна.
— Откъде сте толкова сигурен?
— Името му е Дантон.
Жулиет потисна раздразнението си.
— И какво от това?
— Той е героят на революцията!
От погледа й струеше бездънно презрение.
— Героите не участват в кланета.
— Той е министър на правосъдието, председател на Съвета на изпълнителната власт и велик човек. Днес държа реч пред Законодателното събрание и спаси революцията. Депутатите блееха като наплашени овце само защото прусаците са превзели Вердюн и заплашват Париж. Ако беше останало на тях, те биха развели бялото знаме. Дантон не допусна това.