Кога ли е било другояче? Жулиет се обърна и излезе от стаята.
Когато слезе във фоайето, чу гласа на Франсоа, който вървеше след нея.
— Тя няма право да ви изхвърля на улицата. А аз не мога повече да съм ви бавачка.
— В такъв случай просто ни оставете и вървете по дяволите. — Тонът на Жулиет беше по-остър и от неговия. Учуди се, че срещата с майка й толкова я беше изнервила. Уж знаеше предварително какво ще се случи, а и след събитията в манастира малко неща би трябвало да я разстройват.
Маргьорит им отвори вратата със злобна усмивка.
— Нали ти казах, че няма да постигнеш нищо? Но като си глупава и не слушаш какво ти се говори.
Ечеле въздъхна дълбоко, сякаш безсилието го потискаше. Внезапно нещо блесна във въздуха и Маргьорит се оказа пристисната към стената с кама, опряна в мършавия й гръклян.
— Какво каза? Струва ми се, че не те разбрах добре.
Маргьорит изскимтя, а очите й изхвръкнаха от орбитите си.
Ечеле я бодна няколко пъти, докато струйка кръв потече по шията й.
— Какво казахте, гражданко?
— Нищо — успя да продума тя. — Нищо не съм казала.
Жулиет видя как лицето на Ечеле се сгърчи от гняв. Струваше й се, че след миг ще забие камата във врата на Маргьорит. но той бавно отпусна острието и отстъпи назад. Миг след това вратата хлопна зад гърба им.
Когато Франсоа прибра ножа си в ботуша, вече се беше успокоил.
— Май загубих самообладание. В манастира трябваше непрестанно да се сдържам да не избухна и сега нервите ми не издържаха. Но все пак не трябваше да си го изкарвам на слугинята, когато господарката заслужаваше да й дам един хубав урок.
— Не ви ли хареса майка ми? — попита Жулиет. — Колко странно. Всички мъже са луди по нея.
— Имате ли приятели или близки в Париж?
Жулиет поклати глава.
— Трябва все пак да имате някого… какво е положението с гражданката Вазаро?
— Настойникът на Катрин се казва Жан Марк Андреас. Той има къща на Кралския площад, но в момента не е в Париж.
— Кралският площад… няма вече такъв. — Франсоа се намръщи и я поправи разсеяно. — Сега се нарича Площад на единството.
— Света Дево, пак ли друго име! Как се оправят хората из града? Ама че глупаво! — Жулиет изрече съвсем ясно: — Кралският площад, номер осемнадесет.
— Има ли прислуга в къщата?
— Не зная, а и не мога да питам Катрин — сви рамене Жулиет.
— Да, трудна работа. — Франсоа погледна към каретата и Жулиет за пореден път се изненада от напрегнатия израз на лицето му.
Дантон ги погледна въпросително, когато те се приближиха.
— Маркизата се оказа несговорчива, нали?
Франсоа ядосано поклати глава.
— Маркизата е една изпечена негодница.
— Колко, жалко. Е, сега ще трябва сам да поемеш грижата за тези нещастни момичета. — В гласа на Дантон се долавяше явно злорадство.
— Иде ми да я убия. — Франсоа отвори вратичката на каретата и настани Жулиет до Катрин. За частица от секундата погледът му помилва нежните черти на Катрин. — Ако това не попречи на веселото ти настроение, Жорж Жак, би ли ни откарал на Кралския площад.
Дантон изкриви лице в саркастична усмивка.
— Кралският площад ли? Почвам да мисля, че тези аристократки са успели да те подкупят.
— Имах пред вид, разбира се Площада на единството. — Франсоа тръшна вратичката на каретата.
Глава седма
Тридесет и шест изящни сгради се издигаха около площада като елегантен декор. Всички те си приличаха като две капки вода с полегатите си покриви и мансардни прозорци, но все пак всяка притежаваше свои, присъщи само за нея особености и… потайности. Зад каменните фасади се простираха великолепни вътрешни дворове и прелестни градини с водоскоци и мраморни пейки, на които човек можеше да седи часове, омаян от ромона на водата и уханието на рози и теменужки.
Откъде са ми познати тези градини, питаше се Катрин в своето вцепенение. После се досети, че Жан Марк живееше в една от тези къщи. Сега стояха пред неговата врата и някой чукаше. Не беше стъпвала тук от онази Коледа преди три години, когато Жан Марк я беше поканил за празника. Тогава имаше и една изненада — великолепна синя рокля, ушита по мерките, които игуменката беше изпратила от манастира. Но въпреки чудесния тоалет като цяло празникът я беше разочаровал, тъй като не присъстваше Филип.
Филип.
Болката я прониза изведнъж и заприижда на безкрайни талази, които я погълнаха. Съзнанието й отново се замъгли и тя потъна в своя унес.