Выбрать главу

Франсоа кимна.

— Точно затова най-безопасно е да изчакате.

— Докога ще чакаме?

— С помощта на Марат Дантон скоро ще отстрани Дюпре от града. А Дюпре е единственият, който ви познава лично.

— Цяла орда мъже би могла да ме разпознае. Вие също ме познахте.

— Но в решителните мигове марсилците бяха далеч по-заети от мен.

Вътрешностите на Жулиет се свиха болезнено, когато си спомни с какво бяха заети бандитите.

— Да, бяха твърде заети — прошепна тя почти беззвучно.

— Те са все още заети. Търсят си нови и нови жертви. — Франсоа присви устни. — Сигурен съм, че ще минат няколко дни и погромът над манастира ще се смеси в съзнанието им с другите им подвизи.

Жулиет го погледна недоумяващо.

— Боже милостиви, нима предстоят още кланета?

Франсоа кимна.

— След като напуснаха манастира, те отишли в ла Форс. Там убили зверски принцеса дьо Ламбел, набучили главата й на пика и я отнесли в Тампл, за да я покажат на Мария Антоанета.

Жулиет направи усилие да прикрие потреса си. Майка й винаги бе мразила благата и кротка принцеса, която от ранната си младост беше една от най-верните приятелки на кралицата. Самата Жулиет не я беше харесвала много, но никога не се беше съмнявала в нейната искрена обич към Мария Антоанета.

— Не биваше да й го казвате — укори го Филип. — Не виждате ли колко е потисната?

— Кралицата? — попита Жулиет. — Убиха ли кралицата?

— Не, Тампл е добре охраняван. Кралското семейство е невредимо.

Жулиет си отдъхна. Нейно величество и Луи Шарл бяха живи!

— Какво разочарование за онези касапи!

Франсоа избегна погледа й.

— Марат няма да позволи Дюпре да напусне Париж, преди да е изпълнил задачата. Не бива да си подавате носа извън къщата, докато съществува и най-малката възможност да ви срещнат и заловят.

— Би ли могло да се постигне нещо с подкуп? — попита Жан Марк.

— Сега-засега нищо. Сигурно по-късно.

— Значи трябва да се крием тук като мишки, докато отпратят Дюпре? — Жулиет се опита да подреди мислите си. — Това никак не ми харесва. Около площада има много къщи… нашето присъствие няма да остане незабелязано. Дори при най-голяма предпазливост ще се разбере, че живеем тук.

След кратък размисъл Жан Марк каза:

— Робер ще пусне слуха, че Филип е пристигнал от Вазаро, за да посрещне двете си сестри, които са избягали от родните си места след падането на Вердюн.

— Това може да прозвучи убедително — кимна Франсоа. — Ако приемем, че няма да започнат да претърсват всяка къща. — Той се обърна към Филип. — Вие трябва да останете, за да изглежда всичко правдоподобно.

Филип кимна.

— Разбира се. Ще остана, колкото е нужно.

— Катрин не ви иска — възрази Жулиет. — Не иска въобще да ви види.

— Няма да се показвам пред нея. Но трябва да бъда тук.

— В момента и да искаме, не можем да направим нищо повече — каза Жан Марк с въздишка. — Ще ме предупредите ли, ако се появи опасност, Ечеле?

— Бъдете сигурен, че нито за Дантон, нито за мене е добре дамите да бъдат арестувани. Ще имаме големи неприятности. — Франсоа тръгна да си върви. — Ще ви съобщя допълнително, ако Дюпре напусне Париж.

— Почакайте. — Жулиет пристъпи напред. — Това не е достатъчно. Филип е чужд човек в Париж. Ако се разчуе, че братовчедката на Жан Марк е била в манастира, вие сте човекът, който трябва някак да обясни нашето присъствие тук. Щом работите за Дантон, трябва да сте известна личност. Трябва поне на всеки два дни да ни навестявате.

— Нямам никакво време за…

— Идвайте редовно, макар и за няколко минути. — Тя се усмихна жлъчно. — И носете трицветната кокарда, за да видят всички колко верни на правителството са обитателите на този дом. Истински революционер като вас и без друго никога не бива да ходи без трикольор.

Той смело издържа погледа й.

— Не смятам, че трябва да нося убежденията си на шапката.

— Да, но няма да навреди, ако го правите през следващите седмици. Не се бойте и ние като вас не горим от желание да ви виждаме. Но ако искате, Мари ще ви води в градината, където бихте могли да си почивате и да размишлявате на спокойствие. — Усмивката й помръкна. — Например за това, какво ви накара да отидете в абатството дьо ла Рен.

Той я погледна безмълвно, после обеща:

— Ако имам работа насам, ще намина пак.

С тези думи той напусна салона.

— Почакайте! — Жулиет, на която й беше хрумнало още нещо, го последва в коридора. За своя изненада го завари да стои в подножието на витата стълба, вдигнал поглед нагоре.

— Как е тя? — попита той тихо.