— Не е добре. Но едва ли може да се очаква нещо друго. Мъчат я кошмари, от които се събужда с викове. Не иска да яде… — Жулиет си пое дълбоко дъх, за да не загуби самообладание. — Мъжът, когото убих… кой беше?
— Един марсилец на име Етиен Малпан.
— Знаете ли как изглеждаше? Опишете ми го.
— Беше мъртъв, когато го видях.
— Нима?
— Смъртта придава на всекиго известна анонимност. Защо ви е да знаете как изглежда?
— В гробницата беше тъмно, така че Катрин не е могла да види кой се е нахвърлил върху нея. Казва, че мъжете нямали лица и това е най-страшният й кошмар.
— И сега искате да й ги опишете? — След като помисли малко, добави: — Етиен Малпан беше русоляв, някъде около четиридесетте, едър на ръст, тромав здравеняк.
— За ръста му си спомням добре. А какви бяха очите му?
— Вече не си спомням.
— Попитайте за цвета на очите му.
— Искате да изприпкам до църковния двор и да му отворя клепачите, в случай че не е вече в земята?
— На нея й трябва лице, цяло живо лице с всички подробности.
Франсоа поклати глава.
— Вие никога ли не отстъпвате?
— На нея й трябва лице.
Франсоа отвори вратата.
— Ще го направите ли?
— Престанете най-сетне да ми досаждате!
Трясъкът на вратата отекна във високото преддверие.
— Пазете се от него. Той е опасен човек — зад нея стоеше Филип с мрачно и загрижено лице. — Когато търсех адреса на Ечеле, събрах някои сведения. Той е доста известен сред депутатите в Националното събрание.
— Така ли?
— Официално той е дясната ръка на Дантон и негово момче за всичко, но това не е истинската му работа.
— Не ме учудва. Не прилича на момче за всичко.
— Той събира сведения за Дантон.
— Доносник значи?
— Той вдъхва страх на всички. През последните две години се е бил на пет дуела, все с мъже, чието отстраняване е било изгодно за Дантон. Излишно е да се обяснява, че не го е правил заради накърнена чест.
Това не я учуди.
— Не вярвам да тръгне да се дуелира с жена. А не разполагам със сведения, които да иска да изтръгне от мен.
— При два от онези дуели ставало дума за жени. Ечеле съблазнявал жените, за да се стигне до предизвикателство и по този начин да може да избира оръжието. — Филип поклати глава. — Това не може да се нарече честно.
— Кое, това че е използвал жените за постигането на целта си ли? — Жулиет не можеше да си представи Ечеле в ролята на съблазнител. Той излъчваше, освен физическа привлекателност, и някаква непресторена чистосърдечност, която не се връзваше с образа на интригант. — А нима вие не действате по съшия начин? Как иначе щяхте да се сдобиете с тоалетите, които Робер донесе в стаята ми?
— Това беше съвсем различно — запротестира Филип. — Аз само обясних на дамите в магазина какво ми трябва.
Той действително си вярва, помисли Жулиет смаяно. Филип беше постигнал целта си с флирт и очарователни комплименти.
— Откъде ги купихте?
Беше потърсил шивачката, при която Жан Марк обличаше любовниците си. Жулиет усети остро пробождане в гърдите. Не, не можеше да е болка. От къде на къде? Вероятно е от умора. Всички богати хора си имаха любовници, повечето от които бяха много по-елегантни от съпругите. Шивачката трябваше доста да побърза, ако искаше да облече Катрин, преди да е напуснала Париж.
— Утре ще ви дам мерките на Катрин.
Филип кимна.
— И вашите също.
— На мен ми стигат роклите на Мари.
— Моите сестри трябва да се явяват пред хората добре облечени.
Погледът на Жулиет се плъзна по елегантната му фигура и се усмихна, макар и почти незабележимо.
— Сигурно външността ми ще ви излага. — Тя се обърна към стълбището. — Е, добре, ще получите и моите мерки.
Почти беше стигнала до горната площадка, когато чу гласа на Жан Марк.
— Жулиет.
Тя погледна надолу, Жан Марк стоеше пред вратата на салона.
— Да?
Той се взираше внимателно в нея.
— Защо точно гражданката Справедливост?
Тя избягна погледа му.
— Казах ви, че няма значение.
— Ах, така ли? Започвам да се питам какво има значение за теб.
— Рисуването. Катрин.
— И нищо друго?
— Нищо друго.
По устните на Жан Марк трепна лека усмивка. Лицето му изразяваше смущаваща чувственост. Изведнъж Жулиет осъзна колко привлекателен беше той всъщност, широките рамене под синия жакет, мускулестите бедра, очертани от панталоните от еленова кожа, стройното му тяло. Улови се, че го гледа захласната и очарована, без да е в състояние да отмести погледа си или поне да го прикрие.
Той издържа на взора й.
— Много интригуващо. Трябва да се заема с разширяването на твоя хоризонт. — С тези думи той се обърна и напусна салона.