Айрис Йохансен
Вихреният танцьор
Първа глава
Флоренция
3 март 1503
— Дръжте крадлата! Дръжте я! Ограбиха ме!
Санчия изтича напряко по Меркато Векио, покрай църквата, после по улицата и прескочи някакъв измършавял уличен пес, който се облажваше с пръснатите по каменната настилка отпадъци. Сниши се под протегнатата ръка на един обущар с кожена престилка, но огромната му десница улови грубия шал, който покриваше главата й. Тя се отскубна от него с рязък замах и продължи да тича.
Търговецът, който я преследваше, напук на пълнотата си все повече я застигаше, така че сърцето на Санчия биеше панически под ребрата и.
Този път щяха да я пипнат.
Щяха да й отсекат ръцете до ставите.
Щяха да я хвърлят в отпадната яма за храна на плъховете.
Изгаряща болка проряза лявата й страна като убождане е игла. Въпреки всичко трябваше да бяга.
Какво щеше да стане иначе с Пиеро? — питаше се тя отчаяна. Другите бяха по-големи и някак си щяха да оцелеят. Но Пиер беше едва на шест. На толкова малко дете можеха да му се случат твърде много неща…
— Дръжте я, дръвници! Малката обесница ми задигна кесията!
Dio1, помисли си Санчия, та той беше по петте й как можеше да тича толкова бързо с тия тлъстини по тялото си? Тя избягна една бъчва с риба, зави към ъгъла на Канто ди Вакереча, за да свърне сетне в малка уличка между златарски дюкян и някаква аптека.
Мрак. Над града се стелеше здрач, но в уличката цареше непрогледна тъмнина.
От дълбоките сенки изпод темелите на малките къщи искряха светещи очички.
Плъхове. Пълчища плъхове.
Тя спря като закована и неволно потръпна.
Камъните под тънките подметки на обувките й бяха хлъзгави от отпадъците, които собствениците на дюкяните изхвърляха навън. От плъховете нямаше защо да се бои, щом като се задоволяваха с нечистотиите.
Вонята на разваляща се храна в тясната улица беше задушаваща. Тя преглътна и се опита да надмогне погнусата, която идваше както от страха, така и от смрадта.
— В коя посока побягна?
Гласът на търговеца звучеше изнемощяло и малко отдалечено. Отскубна ли се от ръцете му, като побягна през глава в страничната улица? Тя се притисна в непрогледната сянка на златарския дюкян, опряла дланите си в стената. Дишаше на неравни, мъчителни пресекулки. Дали нямаше да я чуе? Опита се да задържи дъха си, доколкото го имаше.
Cristo2, какво щеше да стане, ако я беше чул? Студенината на зида проникна през плата на роклята й и охлади гърба й. Мускулите й изглежда се вцепениха, кръвта замръзна във вените й. Ненадейно напипа с дланите си изпъкналата грапава повърхност на каменната стена, но това беше почти приятно усещане. Да може да докосва нещо. Какво щеше да прави без ръцете си? Как щеше да живее? Как щяха всички те да живеят?
— Насам, нескопоснице!
Санчия замръзна. Гласът не беше на дебелия търговец, а на човек, когото за съжаление твърде добре познаваше. Сърцето й подскочи, окрилено от надежда. Страничният вход на аптеката се беше открехнал и в процепа тя разпозна въпреки тъмнината дребната, котешки облечена фигура на Каприно.
Тя с един скок преодоля няколкото крачки и буквално се претърколи през прага на аптеката. Погледът й се стрелна безмълвно към предната част на дюкяна, но чиракът зад малката маса грижливо избягваше да поглежда в нейната посока.
— Надежден е — обясни Каприно. — Работи за мен.
Отрова, помисли си Санчия стъписана, или навярно силно действащите бели прахове, с които Каприно снабдяваше своите блудници.
Каприно затвори вратата и протегна ръката си:
— Кесията!
Тя потърси под кърпата си меката кожена кесия и я пусна в дланта му. Наложи и се да се облегне на вратата, тъй като коленете й толкова силно трепереха, че едва стоеше изправена.
— Беше несръчна — произнесе Каприно троснато. — Трябваше да оставя да те хване този глупак. Следващия път няма да ти помогна.
Наложи й се да изчака, преди да заговори членоразделно:
— Следваш път няма да има. Никога вече няма да го правя.
— Ще го правиш — отвърна Каприно студено. — Сега не си на себе си от страх, но той ще мине този път. Ще забравиш страха си и ще мислиш само за парите, с които си набавяш прехраната. Иначе не си толкова несръчна. При следващите десет кражби навярно ще се отървеш невредима.
— Трябва да намеря друг начин — Санчия сви ръцете си в пестници. — Трябва да има друг начин.
— Когато дойде при мен, не беше на същото мнение. — Каприно отвори вратата. — Сега нямам никакво време за теб. Трябва да върша далеч по-важни неща при Джулия. Почакай тук още няколко минути, преди да се върнеш при Джовани.