— Тя е чаровна.
— Да. — Погледът му се премести върху Бианка. — Накрая проумях, че тя никога няма да се промени, че няма да се превърне в жена, която да утоли моите… — Той въздъхна. — Навярно си мислиш, че никога не бих нанесъл обида на собствения си брат, но все пак… съществуваше една нищожна мъждукаща надежда. А после, съвсем ненадейно, тази надежда умря. Никак не ми беше леко тогава.
Санчия изпита съчувствие.
— Марко, не говорете така пред мен.
— Напротив, трябва да говоря. Аз те ценя и ти се възхищавам и бих искал да разбереш защо изглеждам толкова безчувствен към съдбата ти. — Той отново вдигна рамене — Но да оставим това. Тя става неспокойна. Трябва да отида при нея — каза той, щом хвърли поглед към Бианка.
— Марко… — Санчия се поколеба с въпроса си. — Вие казахте, че не ви било леко. Защо решихте да останете при нея?
— Ти все още не проумяваш… за мен беше твърде късно. — В усмивката му се четеше меланхолия и любов. — Макар и да знам, че лятото никога няма да настъпи, утешавам се с това, че едва ли някому е дадено да живее във вечна пролет.
Санчия се загледа след него. Чу смеха, с който го посрещна Бианка. Слънчев лъч падаше косо през короната на дървото и огряваше двойката с лъчисто сияние, когато Марко улови люлката с гирляндите от рози. С нежна сила той оттласна Бианка, така че, тя се отдели от земята и сякаш литна към небето.
— Послание ли? — попита Чезаре Борджия и се отдели от прозореца, за да погледне Дамари. — Защо е нужно да пиша на баща си?
— Просто предпазна мярка — Дамари се усмихваше подкупващо. — Убеден съм, че намерих начин да си възвърна „Вихрения танцьор“, без да възникват разходи за вас или Негово светейшество. За съжаление, съществува рискът всички ние да си навлечем гнева на народа, ако се разбере нещо за плана ми. То се знае, войници като нас не разчитат на любовта на народа, но един папа трябва да проявява предпазливост.
— Сигурен съм, че вашата загриженост за положението на моя баща няма да му се понрави. — Чезаре Борджия се отпусна на един стол. Погледът му беше вперен подигравателно в Дамари. — Но положително може да бъде придуман да поеме известен риск, ако се очаква съответстваща придобивка. Значи, какво следва да му съобщя с моето послание?
— До ушите ми стигна, че известни обстоятелства в селцето Фонтана биха били от полза за нашите кроежи. — Бързо и твърде убедително Дамари очерта контурите на своя план. След като приключи с изложението си, напрегнато зачака отговора на Чезаре Борджия.
Борджия мълчеше и размишляваше. Накрая кимна.
— Да, така бихме могли да постигнем нашата цел. Ала за вас това е свързано с определена опасност.
— Склонен съм да поема риска. Както вече ви казах, вярвам в своето предопределение.
— Е, в такъв случай вашата вяра трябва да е твърде силна, щом като се впускате в толкова рискована игра. Все пак — би могло да стане.
— За мен не съществува никакво съмнение. — Дамари се стараеше да изглежда безразличен. — Ако обаче смятате предлаганите средства за твърде опасни за вас и Негово светейшество, то ще се подчиня на вашата присъда. Лично аз обаче мога да се справя, господарю.
— Дързостта на плана подкупва — кимна Борджия. — Смятам да пиша на моя баща и да му го изложа.
— Незабавно ли? Времето е от изключително значение, както сигурно разбирате.
— Веднага. — Борджия се надигна и отиде при шнура за звънеца. — Ще наредя на пратеника да чака незабавния отговор. Вие ще останете тук, в Чезена, докато пристигне съгласието на баща ми.
— Вярвате ли, че ще склони?
Борджия се усмихна.
— Когато хвърля око на нещо, и аз мога да бъда доста убедителен.
Дамари се успокои. Чезаре Борджия ламтеше толкова силно за статуйката, че щеше да поеме риска, а целият свят знаеше, че влиянието му върху баща му с всеки изминат ден ставаше все по-голямо.
— Навярно бихте могли да му обърнете внимание върху легендарната мощ на „Вихрения танцьор“?
— Няма да има нужда. Той мисли само за това как ще получи фигурата. В последното си писмо до мен споменаваше за някаква конна статуя на Понте Векио във Флоренция. Там трябва да е убит Буонделмонти и оттам започва раздорът между гуелфи и гибелини. Той е убеден, че съдбата ни е свързана е „Вихрения танцьор“. — Борджия седна зад писалището и извади лист пергамент от средното чекмедже. — Не, той действително изгаря от желание да притежава статуйката, но е мъж в напреднала възраст и с годините е станал предпазлив. Трябва да изтъкна, че вашият план може да се осъществи, без да се разчуе неговото участие. — Той хвърли поглед през рамо. — Планът ви не е напълно съвършен. Дамари. Бих могъл да го допълня с някои по-тънки моменти, които да харесат повече на папата и на мен. — Посегна към гъшето перо и го потопи в ониксовата мастилница. — Вие сте съвсем прав. Стане ли известно, че има пръст в плана да се унищожат жителите на Мандара, ще го изгонят от Ватикана. — Той започна да пише. — Ето защо никой не бива да знае нищо за нето.