Един слуга влезе, а Чезаре Борджия нареди, без да го поглежда:
— Пратеник трябва незабавно да отнесе това на Негово светейшество и да се върне с отговор.
Дамари се облегна отново на стената и кръстоса ръце с доволна усмивка. Планът му беше направо гениален и щеше да му достави твърде голямо удоволствие и удовлетворение. Цяла беда беше, че трябва да чака отговора на треперливия, престарял развратник в Рим. Бе силно изкушен да действа без знанието на Чезаре Борджия, но беше измислил нещо още по-добро. От най-голяма важност беше двамата Борджии да участват и да са колкото се може по-дълбоко оплетени в деянието.
— Вие сте твърде доволен от себе си. — Чезаре Борджия вдигна очи и го погледна с едва доловима усмивка. — И наистина с право. Аз самият не бих могъл да измисля по-действен метод.
— Голяма похвала, magnifico.
— Това е истината — Чезаре Борджия продължи да пише. — Миналата зима на гости ми беше един млад флорентинец, който щеше страшно много да се възхити на вашата фантазия. Не бива да забравям при следващия удобен случаи да ви запозная със сеньор Макиавели.
Лион не изпускаше от очи Санчия.
След първия бегъл поглед тя се обърна и удостои с усмивка по-младия де Ла Роза.
— Никога не съм виждала по-великолепна гледка. — Движението на ръката й обхвана голямата зала, огряна от полилеи със стотици свещи, в светлината, на които се хранеха изискано облечените гости, а слуги в ливреи сновяха насам-натам и доливаха вино в сребърни чаши. — Толкова пъстрота. А музиката…
— Вие говорите така, сякаш никога не сте присъствали на празник като този — каза Бернардо де Ла Роза. — Наистина, господарката на дома ръководи трапезата превъзходно, но във Ферара съм вечерял още по-обилно, а тази музика е… почти непоносима.
— В моите уши тя звучи чудесно — гласеше отговорът на Санчия. — И е истина, че никога не съм присъствала на празник като този. Цялата минала седмина беше за мен като хубав сън. — Тя отметна глава назад и се засмя весело, преди да отпие голяма глътка вино. — Струва ми се, че прекалявате, като казвате, че музиката била непоносима. На този свят едва ли има музиканти, които да изтръгват по-сладки мелодии от инструментите си, Бернардо.
Той погледна замислено сияещото й лице, преди да признае:
— Е, възможно е да съм прекалено взискателен. Във Ферара музикантите са…
— Не искам да слушам нищо за Ферара. Искам да мисля само за Мандара, за музиката и… — Тя постави празната чаша върху таблата на профучаващия край тях слуга. — Pavane. Придружете ме до залата. Бернардо. Искам да танцувам.
— Вие искате да танцувате? — Той остави чашата си и я улови за ръката. — Допускам, че сега ще ми разкажете как никога не сте танцували, преди да пристигнете в Мандара? Във Флоренция сигурно сте водили живот под строг контрол. Нима са ви възпитавали в манастир?
— Не, не съвсем. — Какво ли би казал, ако му признаеше истината? Можеше да си представи гримасата му на отвращение и погнуса, незабавното му оттегляне. Санчия Салона, щерка на добро семейство, роднина на благородната Катерина, беше подходяща за ухажване, за флирт и разни суетни забавления, но Санчия, робинята и крадлата тя заслужаваше само безмилостен съд, а може би и убиване с камъни. Не, тя не желаеше да се поддава на тези мисли, с напускането на Мандара дните на богатството и разкоша щяха да свършат за нея и затова искаше да се наслади на всеки миг.
Санчия и Бернардо се присъединиха към дамите и господата в средата на залата и затанцуваха в достолепно грациозната стъпка на pavane. Това наистина не беше любимият танц на Санчия, ала музикантите извличаха от струните на инструментите си омайващи до блаженство звуци, движенията бяха нежни и ритмични, а Бернардо де Ла Роза я зяпаше така, сякаш я намираше за хубава.
Съвсем ненадейно в редицата пред нея се озова Лоренцо:
— Днес изглеждаш пленително. Същинска Цирцея. Трябва винаги да носиш зелено.
— Лоренцо, още не съм ви виждала да танцувате. — Тя плъзна поглед надолу към нефритовозелената си рокля, чиято пола беше украсена с блестяща златна бродерия. — И роклята би трябвало да ви е позната. Та вие самият казахте на шивачката как точно да я ушие. Не си ли спомняте за първите дни в Мандара?