— В паметта ми са се врязали само трудностите преди нейното ушиване. Ти наистина грееш като звезда. — Той направи малка пауза. — Но на твое място бих приглушил малко пламъка си, когато гледам младия де Ла Роза. Съвсем не ми се нрави изражението на Лион.
— Бернардо ми харесва. В неговата компания се чувствам млада и безгрижна. Никога не съм имала възможност да танцувам и да се веселя. — Тя направи гримаса. — Лоренцо, престанете да намирате недостатъци на всичко, днес съм щастлива.
— Въобще не знам защо си правя труда да те спасявам. Отгоре на всичко ще е още по-добре за мен, ако Лион изгуби търпението си в играта, която вече цяла седмица играете. — Той протегна крак и поведе Санчия нататък със съвършена грациозност. — При все това се колебая да те изложа на ненужно насилие. Не е ли странно?
— Много странно. — Тя хвърли неспокоен поглед към ъгъла, където стоеше Лион. Някакъв гост се беше приближил до него, така че вече не гледаше право в нея. Обзе я облекчение, а после веднага се разгневи на самата себе си. Лион не можеше да й стори нищо с погледите си, а пък от онази първа вечер в градината той не правеше нищо друго, само я гледаше. Катерина се беше погрижила през цялата седмица да не остава сама и незаета, и да прекарва всяка вечер в покоите на Бианка. — Но не се безпокойте. Лион няма… — Дъхът й секна, когато видя Лион и срещна погледа му през цялата дължина на залата.
С горящи бузи тя се обърна.
— Виждаш ли? — попита тихо Лоренцо. — Не го гневи повече, иначе ще загуби самообладание. — Той се усмихна. — Но навярно ти се стремиш да постигнеш тъкмо това с твоите закачки с де Ла Роза. Навярно те боли, че трябва да се лишаваш от игрите, в които те въведе Лион.
— Не! — В усмивката й се четеше непреклонна решителност. — Не се лишавам от нищо. Не ми липсва нищо. И не искам… ах, оставете ме на мира, Лоренцо. Нека поне днес да съм щастлива и да се държа така, сякаш нямам повече грижи от онези момичета край камината, които бъбрят и се заливат от смях при всяка дума.
— Както заповядате. — Той сви рамене. — Ала ти не си като тези момичета. Четиринадесет дни и целият този маскарад ще ти омръзне до гуша. Ти прекалено дълго се блъска със суровата действителност, за да понасяш този лицемерен свят.
В следващия миг танцът изискваше смяна на партньорите и Лоренцо изчезна сред гостите. Бернардо отново я улови за ръката.
Санчия не искаше да мисли за думите на Лоренцо. Той се заблуждаваше. Въобще не желаеше Лион да се приближава до нея и не изпитваше никаква страст към него. Всяка мисъл за близост помежду им я потискаше и с всеки изминат ден щеше да го чувства все по-чужд. Скоро дори нямаше да й прави впечатление дали я гледа настойчиво или не. Музиката започна с бодрите звуци на тромпет и тя оживено се обърна към Бернардо:
— Това беше превъзходно! Ще бъдете ли така любезен да отидете при музикантите и да ги помолите да свирят moresca? Харесвам много по-бързите танци.
Бернардо кимна и понечи да тръгне към галерията, където седяха музикантите.
— Спрете! — Ненадейно Лион застана до тях. — Ще потанцувате по-късно. Сега е време да отдадем дължимото на трапезата. — Той се усмихваше насмешливо. — Да не разваляме плановете на майка ми. Със сигурност е намислила нещо особено.
Бернардо вдигна вежди въпросително.
— Но още не е даден никакъв знак.
— Това ще стане на мига. — Лион махна на един слуга и тутакси отекна гонг. Той се обърна към Санчия. — Позволи ми да те заведа до мястото ти.
— Тази чест вече ми беше обещана — побърза да възрази Бернардо.
Лион не му обърна никакво внимание, взе ръката на Санчия и я поведе към трапезата.
— Но, сеньор Андреас, на мен ми бе… — Бернардо прекъсна протеста си, когато Лион се обърна и го изгледа студено. Момъкът продължи разколебано: — Разбира се, просто не исках да лишавам любезната ви съпруга от вашата компания.
— Моята съпруга си има компания, а мадона Санчия има, както виждате, ранена ръка. Като домакин смятам за свое задължение да разделя с нея радостите на трапезата и да й оказвам всякаква помощ.
— Не се нуждая от никаква помощ. — Санчия се опита да изтръгне ръката си. — Научила съм се да се справям и сама.
— Виждате ли как протестира? — Лион вдигна удивено рамене. — Каква наистина благородна лама, която скромно и безмълвно понася изтезанията на телесния си недъг. Но аз няма да допусна да се жертва чак дотам.