Той настани Санчия на дългата, повдигната на подиум трапеза, седна до нея и даде знак на Бернардо, че е време да се маха.
— Желая ви добър апетит, де Ла Роза.
След кратко колебание Бернардо се обърна и се отправи гордо към един стол на другия край на масата.
— Вие отивате твърде далеч — изсъска Санчия през зъби. — Искате да предизвикате скандал ли? Какво ще си помислят гостите?
— Това, че съм внимателен домакин, твърде любезен към своята гостенка. Какво друго може да си помислят? На Бианка положително не й липсва моето внимание.
Санчия крадешком плъзна поглед по дългата трапеза към Бианка и Марко, които разговаряха оживено.
— А вашата майка?
Лион надзърна към Катерина, чиито мрачен като облак поглед пресрещна с безобидна усмивка.
— Ще се направи, че не ни забелязва, щом посвикне малко, а пък гостите ще последват нейния пример. В края на краищата тя очаква подобно нещо вече цяла седмица. — Той се обърна, за да потопи ръцете си в един леген с розова вода, който слугата държеше пред него, после си избърса дланите в бяла ленена кърпа, поднесена му от втори слуга. — Също както и ти, и Бианка.
— Аз не съм очаквала. — Тя се отказа, щом срещна погледа му. Не желаеше, да лъже. През цялото време беше разчитала той да се опита да се приближи до нея, а когато това не стана, напрегнатото й очакване стана непоносимо. — Нямах много свободно време, та да го пилея в мисли за вас.
— Защото трябваше да играеш на любов с този глупак де Ле Роза. — Той наведе поглед, когато лакей сложи пред него сребърен супник и после отмина, за да обслужи Санчия. — Нима в твоите очи той е привлекателен мъж?
— Достатъчно привлекателен. — От инат прибави: — И има много приятен глас. По-късно ще ни зарадва с една песен.
— Ум, хубост, талант. — Той взе лъжицата си. — И изглежда запленен от теб. Кажи, да не би да търсиш съпруг?
— Вие знаете, че той никога не би ме взел за жена.
— Не съм толкова сигурен в това. Майка ми ще се зарадва, ако успее да те задоми. Положително ще ти събере дори прилична зестра, даже да й се наложи да разпродаде накитите си.
Санчия се усмихна неуверено.
— Обичате да се шегувате.
— Не, но ме радва, че ти е приятна самата мисъл. — Той поднесе усмихнат лъжицата към устните си. — Защото се съмнявам, че твоят годеник ще стигне жив до олтара.
Тя се смрази на мястото си и стисна по-здраво дръжката на лъжицата.
— А ако оцелее, още преди падането на нощта ще му сложа рога. Ето защо на твое място не бих обмислял сериозно идеята за женитба. — След кратка пауза той отбеляза: — Но ти нищо не ядеш. Опитай поне супата… направо е превъзходна.
Тя машинално поднесе лъжицата към устните си, без да усети вкуса на ястието.
— Не обелваш нито дума. Какво означава това? С онова натруфено конте не спираше да бъбриш.
— Защо правите всичко това? — попита тя дрезгаво. — Защо се опитвате да ми причините болка?
— Не ти ли е минала мисълта, че и аз мога да се почувствам засегнат? — Попита той със сподавен тон, но разгорещено и необуздано. — Каза ми, че изпитваш добри чувства към мен. Мислех си вече, че ти… — Той спря насред изречението. — Затова не ми говори за горест и болка.
— Вие ме принудихте да отида при майка ви.
— Не съм те принуждавал за нищо. — Лявата му ръка, която лежеше върху масата, се сви в пестник. — Не ми беше никак лесно да демонстрирам въздържание и нежност. През целия си живот познавах само насилието и цената, която струваше насилието. С теб исках да е другояче. Стремях се да спечеля твоето доверие.
Тя не знаеше какво да отвърне. Съчувствие, вина и страх я връхлетяха като морска вълна, заляха мислите й, удавиха гласа й. С голямо усилие успя да промълви.
— Да се доверяваш на онези, които имат власт над теб, е опасно.
— Много по-опасно е обаче да им се подиграваш или да им отвръщаш с неподчинение. — Той бавно разтвори пестника си и погледна надолу към болната ръка на Санчия, която лежеше в скута и. — Колко хубаво украсена шина. Изглежда така, сякаш Бианка се е погрижила за нея.
— Така е. Тя използва пръчките от слонова кост на едно старо ветрило и прати Марко при кроячките, за да вземе ивици зелено кадифе. От тези ивици направи малките ленти. Беше много мило от тяхна страна.
— Да, те са извънредно мили и обичливи. Побързай със супата си. Вече разнасят второто блюдо.
— Готова съм. — Тя гледаше апатично, докато слугите прибираха чиниите за супа и отбелязваше със същото равнодушие как върволица лакеи маршируваха с блюда подбрани рибни ястия. При други обстоятелства би била въодушевена като останалите гости от гледката на гарнираното с ябълки и рози печено диво прасе и от фазана, от които устата им се напълниха със слюнка. Връхната точка на този парад на лакомства обаче представляваше една огромна торта, точно копие на замъка на Мандара, измайсторена с всичките отбранителни съоръжения и дори с една миниатюрна градинка. Зрелището беше посрещнато с възторжени възгласи и бурни ръкопляскания, а след като слугите преминаха с тържествена стъпка през залата, те оставиха кулинарните чудеса на дългата трупана трапеза, за да могат гостите да се полюбуват на великолепния им вид. Междувременно донесоха още розова вода за измиване и доляха вино в чашите, а после сервираха нарязаното месо и сосовете. Беше обичай гостите да делят блюдото по двойки и Санчия се втренчи унило в яденето, което беше сервирано между нея и Лион. Макар да твърдеше обратното, щеше да й бъде доста трудно да си служи с ножа и лъжицата само с едната си здрава ръка. Когато понечи да вземе ножа, Лион я спря.