— Ако те храня като малко дете, ще става по-бързо — каза той и поднесе високо къшей хляб. — Отвори си устата.
Преди да се усети, тя действително си отвори устата, пое хляба, после парче месо и още малко хляб. Но този начин на хранене й се видя твърде интимен и тя отчаяно зачака момента, когато вечерята най-после ще свърши.
— Още една хапка.
Палецът му погали долната и устна, когато й поднесе късче месо. Устната й пламна и тя инстинктивно се отдръпна назад.
— Стига! Не искам нищо повече.
— Не ти вярвам. — Той се усмихна. — А аз определено искам още. — Той взе един грозд, откъсна едро зърно и го притисна към устните й. — Нещо сладко и прекрасно закръглено. — Погледът му се плъзна към дълбоко изрязаното й деколте. — И твърдо.
Тя пое гроздето и усети сладостта му с езика си. Съзнаваше, че трябваше да мести погледа си. Парливата тръпка между тях се разгаряше все по-силно. Долавяше, че меката батиста на ризата й започва да дразни възбудените върхове на гърдите й.
Санчия сведе очи към масата. И това беше грешка. Той все още държеше грозда в голямата си длан и ненадейно я връхлетяха спомени — неговите широки, силни пръсти, си играят с нефритовата фигурка, пръстите му в дебели кожени ръкавици я галят, пръстите му в трескава припряност разкъсват на парцали деколтето на роклята и, за да разголят нейните гърди…
— Бузите ти са зачервени — каза Лион тихо. — Да не ти е топло, cara?
Не само топло. Горещо, до премала горещо. Санчия имаше чувството сякаш кръвта й тече като разтопен метал направо под кожата й. Задъхана, тя посегна към чашата си и отпи дълбоко глътка.
— Каква жега. Сигурно ще става още по-горещо. Искаш ли още едно зърно?
— Не, не искам. — Тя постави чашата си върху масата, а един слуга тутакси я доля. — Няма ли пак да започнат танците? Струва ми се, че вече седим твърде дълго на масата.
— И на мен ми стана скучно. — Той остави чепката грозде, после отпусна небрежно ръка върху коляното си. — Ако не станем скоро от трапезата, ще трябва да си измисля някакво развлечение. Знаеш ли какво си представям, Санчия? — Ръката му изчезна под плътната покривка от дамаска и стисна бедрото й.
Тя замръзна и го погледна уплашено. Той седеше с най-невинно лице, само учестеният пулс на слепоочието му издаваше неговата възбуда.
Топлината на дланта му изгаряше плътта й през слоевете кадифе и сатен, и Санчия неудържимо се разтрепери. Тя побърза отново да посегне към чашата.
— Махнете си ръката от роклята ми — изсъска тя. — Махнете я!
— Че защо? Тя ти е приятна. Ти цяла трепериш като лист. Да вдигна ли роклята нагоре и да докосна плътта ти, да погаля нежните, гъсти къдрици? Никой няма да види. Масата и покривката скриват ръката ми. Бих могъл да те милвам и да ти доставя още повече наслада. — Дланта му се преместваше предпазливо. — Ще ти хареса ли?
— Не. — Гърлото й беше така пресъхнало, че гласът едва се чуваше.
— Напротив, ще ти хареса. Разбира се, накрая ще трябва да сподавиш вика на наслада. — Ноздрите му тръпнеха, червенина обагри бузата му. — Защо не опитаме дали няма да ти доставя удоволствие? Разтвори бедрата си, cara, а аз ще…
— Moresca! — Катерина се беше изправила и даде знак на музикантите и гостите. — Нека видим дали още имаме сили да станем, след като хубавичко се натъпкахме.
Смях и шеговити възклицания последваха нейните думи, докато музикантите подеха първите тактове на дивата, необуздана moresca.
Ненадейно Бернардо застана отново пред Санчия.
— Мога ли да ви поканя, мадона Санчия?
Лион я стискаше още по-здраво за бедрото… един горещ, силен натиск.
Натиск, пред който не трябваше да отстъпва.
— Да — пръстите й още трепереха, когато остави чашата си на масата. Дали Лион щеше да си махне ръката и да я пусне? — Аз обичам moresca. Не ви ли го казах?