Лион тръгна към колоната.
— Жена — мърмореше той. — Не очаквах подобно нещо. Добра ли е?
Лоренцо влезе в крачка с него:
— Повече от добра.
— Една жена… това предлага интересни възможности. Стражите пред двореца не очакват женско същество.
— И още по-малко същество, което вони като развалена пъстърва. Съмнявам се дали и един търговец на риба би я намерил привлекателна.
— Този проблем би могъл лесно да се ре… — Лион млъкна, когато Каприно излезе иззад колоната и се запъти към него.
Със самодоволна усмивка сводникът размаха високо кесията му.
— Е, доволен ли сте? Кражба, неусетна като стъпките на маймуна.
— Къде е оная жена? — Лион се озърташе с присвити очи в тъмния проход на арката.
— Замина си. Изпратих обратно Санчия в работилницата, докато вземете вашето решение. Щеше да е неблагоразумие още сега да я посвещаваме в бъдното. Възможно е да решите, че едно момиче не е подходящо за целите ви.
— Може да се окаже и подходящо — каза Лион замислено. — Стига да е покорно.
Веждите на Каприно се спуснаха, за да прикрият неочакваното проблясваме на очите му.
— Жена, която човек притежава, е винаги покорна. Мислите ли, че съм забравил второто ви изискване? Санчия е робиня, каквато е била и майка, и преди нея. Може да я продадете или да й заповядате каквото ви скимне. — Той се усмихна едва забележимо. — И тя никога няма да се осмели да ни измами, като офейка и разкаже на мен или на някой друг за вашите намерения.
— Робиня — повтори Лион. Робството не беше разрешено в неговия град — държава Мандара, ала в други части на Италия имаше много докарани от Турция, Испания или Балканите роби. — Ваша собственост ли е?
Каприно поклати отрицателно глава.
— Тя принадлежи на Джовани Балано, който има печатница на Виа Калимала.
— И той я праща да краде?
За втори път Каприно поклати отрицателно глава.
— Той дори и не подозира. Джовани е окаян пияница и пълен дръвник, който скоро ще загуби дюкяна си и целия си имот. Той чака за всичко на Санчия, но дайте му в ръцете кана вино и няколко дуката и ще ви поднесе момичето на тепсия.
— Още пари ли? — попита Лион сухо. — Тази крадла ще ми излезе солена.
— Намерих каквото искате — запротестира Каприно. — Да не би да очаквате, че ще ощетя самия себе си, като я купя за вас. — Замислен, той сбърчи чело. — Но от чисто добросърдечие бих ви върнал половината от тази кесия, ако решите да вземете Санчия със себе си.
Лион присви очи.
— Така ли? Но защо толкова напирате да купя малката робиня?
— Ще ми бъде от голяма полза, ако изчезне от Флоренция. И аз си имам своите тайни, благородни господарю. Разбрахте ли?
Лион го изгледа дълго и изпитателно, преди бавно да кимне с глава.
— Ако Балано склони да я продаде, вземам вашата крадла. — Той пое кесията от дланта на Каприно. — Елате утре рано сутринта при Джулия и аз ще ви върна половината злато.
— Не ми ли се доверявате?
Лион изкриви устните си в невесела усмивка.
— Да ви се доверявам ли?
С тези думи той се обърна и закрачи през площада.
Лоренцо го настигна.
— Сега отиваш да търсиш Балано?
Лион кимна с глава.
— И без друго вече пропиляхме доста време. Ще ми се в четвъртък да сме в Солинари.
— Мислиш ли, че Дамари би могъл да отнесе на друго място статуетката?
— Кои знае какво още ще му хрумне на този кучи син? Щом предприеме нещо, значи го прави с определена цел.
— Мрази те — отбеляза Лоренцо. — Да ти попречи да получиш онова, което желаеш, за него е предостатъчна причина.
— Но този път няма да му се усмихне щастието — Лион стисна устни. — „Вихреният танцьор“ ми принадлежи и няма да допусна някой да посяга върху собствеността ми.
Лоренцо спря пред една trattoria10 под аркадите от южната страна на площада.
— Ще те почакам тук. — Той се строполи на един стол и извади изпод наметалото си тънко томче. — В този случай си потискащо сериозен. Дребнавата ти суетня ме отегчава.
— Дано небето да те пази от отегчение — иронично му пожела Лион.
— Говориш така, сякаш четеш в душата ми. — Лоренцо отвори книжката. — Макар че небето вече отдавна е загубило интереса към мен. Хайде, тръгвай и довърши сделките си.
Лион поклати глава с незабележима усмивка.
— Както заповядате. — Той се обърна и пое към Виа Калимала.
Вече валеше твърде силно, когато Санчия влезе в печатарската работилница. Тревожни бръчки по челото помрачаваха ангелската хубост на Елизабет, когато тя пресрещна Санчия на пътната врата.