— Е, в такъв случай трябва да се погрижим да е на висота. — Лоренцо пристъпи към прозореца и хвърли поглед върху останките от корабите. — И се нуждаем от всяка помощ, която ни се предлага. Ако не вземеш Санчия със себе си, тогава аз ще я взема.
Лион вдигна ръка в заплашителен жест.
— Да не видя бял ден, Лоренцо, ако я… — Той млъкна, сякаш се свенеше да довърши на глас мисълта си.
— Ако я загубиш и нея ли? Не бой се. Ти дотам си си загубил ума по Санчия, че за да я защитиш, сам ще предпочетеш славна смърт и няма да имаш възможност за разкаяние.
Санчия погледна слисано Лоренцо, после избухна в смях. Отначало колебливо, смехът и се отприщи все по-волен и неудържим, докато усети как по чудодеен начин натрупаният й гняв и горестите й се стопяват.
— Лоренцо, тази зловеща логика ви прилича.
— Логиката ми е винаги желязна.
— Не ми харесва тази работа — каза Лион угрижено. — Но очевидно не мога да изляза на глава с вас.
— Най-разумно е да отстъпиш. Санчия наистина ще е необходима. — Лоренцо обърна гръб на прозореца. — Понеже в случая с Дамари няма да мога да помогна.
Лион го погледна с присвити очи.
— Ти решаваш, Лоренцо.
— Нима мислиш, че се боя от задачата? — Вазаро тръсна отрицателно глава. — Но ти си се втренчил само в Дамари и забравяш, че без съгласието и подкрепата на Чезаре Борджия и на папата той не би могъл да извърши злодеянията си. Дамари беше мечът, но Борджиите извадиха този меч и нанесоха удара. В моите очи Чезаре и Александър са главните виновници.
— Техният дял без съмнение е съществен.
— Помисли си само, че Чезаре не подбираше през цялата си кариера средствата, за да завоюва всеки град, който искаше да владее. Методът на Дамари предлага две предимства: евтин е и гарантира пълно унищожение. Кой знае дали Чезаре няма да прибегне отново до чумата, стига да възникне нужда?
— Боже милостиви — прошепна Санчия.
— Точно така. Ако трябва да се раздаде справедливост тя трябва да сполети всичките трима. — Лоренцо се усмихна. — Понеже съм най-подходящ за тази задача, аз се наемам да стана екзекутор на справедливостта в дома на Борджиите.
Санчия и Лион го гледаха втрещени.
— Вие ще убиете папата? — попита Санчия.
— Мигар мислиш, че не го заслужава? Та той е корумпиран от главата до петите. Това е човек, който през целия си живот ламтеше за власт. Нима не си проправи път до папския престол с кръв и дукати? Не лепне ли кръвта на безчет жертви по ръцете му?
— Едва ли някой ще отрече, че светът без него би станал по-добър. — Лион трескаво размишляваше. — Но е крайно рисковано, ако не и невъзможно. И двамата Борджии са постоянно заобиколени от стражи. Как ще го направиш?
— Нямам представа. Ще ми хрумне нещо. Пред такова предизвикателство вярвам, че моята изобретателност няма да ме подведе. — Лоренцо си пое дъх. — Но едно е сигурно — няма да е никак лесно.
Беше попитал дали Катерина е имала лека смърт, спомни си Санчия изведнъж, а пък тя му беше отвърнала, че в Мандара никой не е умрял леко.
— Значи Дамари се пада на мен — каза Лион.
— И на Санчия. Не бъди себичен, Лион. — Лоренцо се запъти към вратата. — Отивам в Чезена да събера сведения къде се намира Чезаре. След няколко дни ще се върна. Ще бъдете ли още тук?
Лион кимна.
— Реших да продам корабостроителницата на Басала и да запазя само съоръженията в Марсилия. Това прехвърляне ще отнеме известно време.
— Смяташ да напуснеш Италия?
— Двамата ще напуснем Италия. За нас тук няма никакво бъдеше. Веднъж ти казах, че Мандара е моята родина. А Мандара вече я няма.
Лоренцо кимна.
— Най-добре я забрави съвсем. — Той отвори вратата. — Ще поговорим за това, когато се върна.
Лоренцо се завърна, както беше обещал, вечерта на третия ден.
— Чезаре Борджия е потеглил за Рим — съобщи той. — Непосредствено преди това се е срещнал с Дамари. Бил във великолепно настроение, което доказва, че е тръгнал да занесе на баща си „Вихрения танцьор“.
— А Дамари? — попита Лион.
— Той се готви да се върне в Солинари, „за да унищожа Андреас окончателно и то така, както ми хареса“ — цитира Санчия, обзета от озлобление.
— Ала той няма да остане дълго там. Място няма да си намери, че още не нападам Солинари и ще поиска да се увери с очите си дали епидемията не се е разпространила и другаде. Обещал е на Борджия да ги пази и ще побърза да го стори. По всяка вероятност ще се появи най-напред тук, в Пиза. — Лион свъси вежди. — И ще влезе с толкова силна войска, че съпротивата от наша страна ще бъде безсмислена.
— Мисля, че е настъпило време да доведем до край нашите планове — заяви Лоренцо с неразгадаема усмивка.