— Повече, отколкото аз на нея. — Лион настани Санчия на един стол до вратата. — Седни, cara. Понеже на Джулия не й достига любезност, трябва сами да се поканим и обслужим.
— Но това е обичайно за вас — рече Джулия сухо. — Ако не ме лъжат спомените, винаги сте постъпвали така, както ви харесва. — Тя нарочно направи пауза. — Хареса ви също да убиете Каприно.
— Опечали ли те смъртта му?
Тя отрече с жест.
— Честно казано, вие ми направихте услуга. Възползвах се от възможността и поех голяма част от делата на Каприно. Е, все пак съм жена и не можах докрай да го заместя, но мога да кажа, че днес разполагам със значително повече власт, отколкото при последното ви посещение.
— Радвам се на успеха ти и на моя мъничък дял в него — каза Лион с подигравателна нотка в гласа си. — Макар че признавам, бях изкушен да прережа и твоето прелестно гърло.
Тя видимо се стъписа и хвърли светкавичен поглед към шнура на звънчето, но бързо се овладя и се усмихна насила:
— И защо?
— Съществуваше само един-единствен източник, от който Каприно можеше да узнае, че нашата цел е Солинари. Естествено, поговорихме си с него по този повод. — Лион се усмихна. — Само обстоятелството, че аз самият бях назовал името на нашата цел, когато ти беше наблизо, ме удържа да не постъпя с теб така, както с нашия приятел Каприно. А и той те подозирал, че си задържала това сведение толкова дълго, че той вече не могъл да извлече особена полза от пето. Беше ти толкова ядосан, че му повярвах.
Джулия въздъхна облекчено.
— Не исках да ви навредя. Беше просто сделка.
— Все още си майсторка на сделките, нали? — Лион пристъпи крачка напред. — Затова съм и дошъл. Искам да ти направя едно предложение.
В очите на Джулия проблесна заинтересуваност, когато се облегна назад в своя стол.
— Винаги съм готова да изслушвам предложения, ако това ми носи печалба.
— Печалбата ти е сигурна. Искам да подмамиш Дамари да дойде във Флоренция. Санчия ми каза, че вече веднъж си правила сделки е този човек.
— Един-единствен път. — Джулия разтегна лицето си в болезнена гримаса. — Каприно ми посредничеше.
— Ала Дамари те познава по име?
— Ами, разбира се, моята casa е твърде известна. Той настоя изрично пред Каприно да му набавя едно от моите момичета.
— И научихте ли какво е направил с нея? — попита Санчия, цялата настръхнала.
— Това не ме засягаше — побърза да отговори Джулия. — Момичето нямаше нищо против да отиде при него, напротив, то тръгна на драго сърце.
— Може и да не е подозирала… — Санчия отпъди спомените. — Дамари е чудовище.
— Това не ме засягаше — повтори Джулия, за да допълни по-тихо: — Но той не биваше да я убива. Дамари ме измами.
Санчия, която наблюдаваше Джулия недоверчиво, понечи да заговори, ала Лион я изпревари и заяви с настоятелен тон:
— Трябва да изпратиш на Дамари вест, че Лионело Андреас и Санчия се намират под твоя покрив. Осведоми го, че сме търсили убежище във Флоренция и сме те молили да ни приемеш. Дай му да разбере, че си подочула, че той ще плати всякакво възнаграждение, за да му паднем в ръцете.
— Защо е трябвало да се подслоните при мен, а не в Мандара?
— Мандара вече не съществува.
— Ах, така ли? — Джулия беше искрено изненадана. — Изглежда имате далеч по-основателни причини да си отмъщавате на Дамари, отколкото ми се стори в началото. Какво смятате да правите, след като го подмамите чук?
— А ти какво мислиш?
Джулия кимна.
— И толкова жадува да ви хване, че ще дойде лично във Флоренция?
— Да.
— И колко възнамерявате да заплатите за помощта ми?
— Петстотин дуката.
— Това не е достатъчно. Рискът е твърде голям.
— Трябва да стигнат. Повече просто нямам.
— Нека да помисля. — Джулия се изправи на крака. — Елате утре пак.
— Бих искал да получа отговора ти сега — настоя Лион.
По лицето на Джулия заигра усмивка.
— Невинаги сте били толкова нетърпелив. — Тя се колебаеше и размишляваше толкова напрегнато, че между веждите й се очерта бръчка — Е, добре, съгласна съм.
— По-късно ще обсъдим случая по-подробно. — Лион помогна на Санчия да се изправи. — Нямаме къде да отседнем до пристигането на Дамари. Ще ни дадеш ли две стаи?
— Две ли? — В усмивката на Джулия се примесиха зли пламъчета — Щом като настоявате за две помещения, значи тя не е могла да ви достави толкова наслада, колкото твърдите. Аз ви предупреждавах, че така ще стане.
— Санчия беше болна. — Лион се обърна да си върви. — Тя все още не се е оправила напълно. Ще ни подслониш ли все пак?