— Ама, разбира се. За мен ще бъзе истинско удоволствие. — Джулия се запъти към вратата с изключителна грациозност. — И без друго ще е по-добре да ви държа под око. Изглежда ми крайно неразумно да обещавам на Дамари тъй желаната плячка, без да мога да му я дам.
— От теб се иска само да го подмамиш, нищо повече. — В думите на Лион се долавяше острота.
Джулия му се усмихна през рамо.
— Грешка на езика, caro. Елате с мен. Вие ще получите естествено покоите, които в миналото толкова харесвахте, а за момичето също ще намерим нещо подходящо.
— Аз не съм болна — изсъска през зъби Санчия на Лион, докато вървяха след Джулия по коридора. — Чувствам се чудесно. Защо й каза…
Куртизанката беше спряла пред една врата.
— За теб, Санчия, мисля, че ще ти стигне. — Тя отвори вратата. — Ще разпоредя да донесат чебър и гореща вода. — Джулия смръщи с погнуса нос. — Миризмата на коне ми напомня първия път, когато дойде в моя дом. Да се надяваме, че междувременно си надвила своята неприязън към сапуна и водата.
Санчия прехапа устните си, за да не изрече отговора, който й беше на езика. Не биваше да се оставя тази жена да я дразни. Лион беше казал, че се нуждаят от помощта на Джулия.
— Много благодаря, искрено се радвам на предстоящата баня.
— Ще ти трябвам ли? — попита я Лион с познатото й угрижено изражение.
— Не, няма да ми трябвате. Вече съм съвсем добре. — Санчия влезе в стаята. Макар че затръшна силно вратата подире си, тя дочу тихия присмех на Джулия, който отекна неприятно в ушите й.
Ала защо беше толкова ядосана? Трябваше просто да не й обръща внимание и да не се дразни от нейните язвителни подмятания. Беше глупаво да губи самообладание от надменността на тази жена, още повече че по-рано никога не беше се засягала толкова болезнено над намеците й.
Ала тогава не знаеше, че обича Лион.
И също така не знаеше, какао е да се любиш с него, да го приемаш в себе си, не подозираше парливото главозамайващо чувство от всеки мощен тласък.
Santa Maria, тялото й се събуждаше отново! Мисълта за сливане с Лион я караше да тръпне в радостно очакване.
Не само тялото й, но и чувствата й изживяваха прераждане. Изпитваше наслаждение, гняв, ревност. Да, тя ревнуваше от часовете, които Лион беше прекарал в постелята на Джулия. Беше бясна от хубостта й и от това, че познаваше предишния живот на Лион. Беше ясно като бял ден, че куртизанката все още го желае и се бори да го има само за себе си. Наистина не го беше поканила открито, но желанието й беше съвсем очевидно. Как щеше да отговори той на нейната подкана?
Лион не се беше любил с жена от тяхната щура нощ в стаичката в кулата, а никой не знаеше по-добре от Санчия, че беше мъж с бурни страсти. Скръбта й беше отнела всички чувства и й бяха останали само нежността и желанието да утешава и да бъде утешавана, ала ако сега у нея отново се възбуждаха жизнените сили… Кой можеше да знае дали нагоните на Лион не се надигаха с цялата си неудържимост.
Cristo, това беше най-опасният момент, тъй като Джулия Марцо бдеше наблизо — не само за да раздразни желанието му, но и да го удовлетвори.
Санчия се укори за тези мисли — беше изстрадала толкова много, че смяташе себе си за надмогнала низките страсти.
Осъзна ненадейно, че не желае нищо по-пламенно от това да се наслаждава с пълни шепи на живота… и да се грижи за розовите градини с щедрата си душа, както й беше завещала Катерина. Искаше да роди деца и да се радва на любовта си.
Медуза я беше оставила жива, а тя щеше да изживее този живот с всичко свято в него.
Деветнадесета глава
— Простете, господарю, но чух, че давате под наем някаква стаичка!
— В такъв случаи сте чули погрешно. — Луиджи Сарпони имаше набръчкано лице с увиснали бузи, а изражението му, което сега наподобяваше навъсен облак, беше създадено, за да обезсърчава. — Нямам никаква стаичка за даване под наем, ала и да имах, едва ли щеше да ви хареса. Потърсете си друга сгряха. Много странноприемници са празни през това време на годината. Лете Рим не е най-здравословното място.
— Не сте ли Луиджи Сарпони?
— Същият.
— И не бяхте ли до април преди три години на работа в готварницата на Негово светейшество?
Луиджи кимна, като продължаваше да е нащрек.
— Да, бях.
— Тогава вие сте човекът, който ми трябва. Разрешете ми да се представя… аз съм Лоренцо Вазаро. — Лоренцо пристъпи крачка напред, така че светлината на горящата свещ върху масата озари лицето му. Луиджи инстинктивно отстъпи крачка назад. — Имаме да обсъдим някои неща. — По лицето на Лоренцо пробягна усмивка. — И след разговора вие ще откриете, че имате една стаичка за даване под наем.