— Говорите с недомлъвки. — Луиджи Сарпони наля вино на Лоренцо в огромната дървена чаша и седна срещу него до изподрасканата маса. — Какво искате от мен?
— Само онова, което вие самият искате. — Лоренцо се наведе над масата. Светлината на лоената свещ, която едвам мъждукаше, очерта сенки под високите му скули и засили кристалната студенина на очите му. — Онова, за което жадувате вече повече от три години.
— И то е?
— Смъртта на Борджиите.
Сарпони се вцепени като мумия. Погледът му се опитваше да прониже равнодушното лице на Лоренцо.
— Погрешно са ви осведомили.
— Само защото не сте давали воля на омразата си и не сте се клели под път и над път да отмъстите? Ако го бяхте сторили, нямаше да имам никаква полза от вас. — Лоренцо се усмихваше. — Ала ако все пак се лъжа и вие не изпитвате никакъв интерес към темата, няма повече да ви отегчавам. Да си вървя ли?
Сарпони заби поглед в чашата си.
— Защо сте избрали тъкмо мен?
— Поразпитах тук-там, твърде предпазливо, разбира се, слушах с две уши и получих някои отговори.
— Така си и помислих — каза Сарпони сприхаво. — Едва сте обърнали гръб на запитваните и те си плюят в пазвите, кръстят се и се молят на вси светии да не ви срещат повече на пътя си.
— Така е — изкикоти се Лоренцо. — Но вие комай не се боите от мен, Луиджи? Като че ли не съм се излъгал във вас… Казаха ми, че сте груб и недодялан човечец с избухлив нрав, който не се плаши нито от Господа Бога, нито от дявола.
Сарпони вдигна каната към устните си.
— Нито Господ Бог, нито дяволът могат да ми напакостят повече от онова, което вече ми сториха.
— На чия съвест лежи вашият син? — попита Лоренцо тихо.
Сарпони отпи голяма глътка. После остави празната чаша върху масата.
— На дявола. — Той погледна Лоренцо. — Какво знаете за моя Марцо?
— Знам, че една нощ бил убит от банда маскирани люде, които кръстосвали улиците на Рим. Маскираните умъртвявали и осакатявали, без да подбират жертвите си и го правели само за удоволствие. Знам, че малко след смъртта на Марцо сте се отказали от мястото си на втори готвач в кухнята на Негово светейшество, за да заемете далеч по-малко привлекателна длъжност при сеньор Обано. Без да съобщавате причините, сте обърнали гръб на Ватикана, затова всички са на мнение, че Обано ви е примамил при себе си с прилична сума златни дукати.
— Ала вие не вярвате в това?
Лоренцо поклати отрицателно глава.
— Носят се слухове, че Чезаре Борджия предвождал бандата, която убила вашия син. Разправят, че той и неговите телохранители и сега се развличат по този начин, но в действителност днес те имат още по-интересни забавления.
— Това не са само слухове — каза Сарпони дрезгаво. — Това си е голата истина. Ала какво значи ослепяването на един художник или убийството на някой юноша за Чезаре Борджия, за херцог Валентиноа? Той и неговият баща действат заедно. Александър държи папския престол и ние му целуваме краката, докато той допуска възлюбеният му син да извършва всяко злодеяние, което може да се измисли, и… — Той прекъсна възбудената си реч и си пое дълбоко дъх. — Марцо съвсем не приличаше на мен. По природа беше обичлив и намираше блага дума за всеки. Отиде да учи занаят при един обущар, макар че исках да стане готвач като мен, но той непрекъснато повтаряше, че докато на хората им се налага да ходят, никога нямало да умре от глад.
— Сигурен ли сте, че Борджия е човекът, който го е умъртвил?
— Нападнаха го недалеч оттук, а когато ми го донесоха, у него още мъждукаше живот. Осем удара с меч бяха направили тялото му на решето, но още не беше умрял. — Луиджи впери невиждащ поглед в димящото пламъче на лоената свещ. — Те играли с него ужасната си игра и се чувствали в пълна безопасност зад маските си.
— При все това той разпознал Борджия?
— Не, той разпознал неговия орден. Наметалото на Чезаре се отворило отпред, а пък Марцо видял ордена, връчен на херцога от краля на Франция. Борджия много се гордееше с този подарък и го носеше постоянно на гърдите си.
— И вие пред никого не обелихте нито думица?
Лицето на Луиджи се разтегна в болезнена гримаса.
— Та кому можех да кажа нещо? На Негово светейшество или може би на Микелото Корела, който минава за любимия убиец на херцога? Не, в такъв случай смъртта ми в Тибър щеше да е сигурна. Ала аз не исках да служа нито на оная змия във Ватикана, нито на покварената му издънка. — Погледът му се отдели от свещта и обгърна Лоренцо.
— Сега ще ме убиете ли?
— Че защо да ви убивам?
— Възможно е да сте един от наемните главорези на Чезаре…