— Вината е твоя — отвърна той разпалено. — Но какво си мислиш? Аз съм просто мъж.
Тя отпи още една глътка вино.
— Още си спомням как веднъж ми каза, че трябвало да те приемам винаги, когато имаш нужда от мен. Този път поне не ме притисна о някой дънер край пътя.
Лицето му потъмня.
— Сега сигурно пак ще се опиташ да ме напуснеш. Е, няма да го позволя. Ако желаеш да скъсам договора, с който те купих, ще трябва да се омъжиш за мен. — Той избягна погледа й. — Животът ти няма да е никак лош. Стига да не ме ядосваш, ще бъда добър съпруг.
— Да се омъжа за теб?
— Защо ме гледаш толкова смаяно? Вече ти казах, че щях да те взема за жена, ако можех. Dio, дори отворихме дума за дечица.
Тя поклати отрицателно глава.
— Никога не съм мислила за брак. Струва ми се странно…
— В такъв случаи сега помисли за него. Никога няма да те пусна да си тръгнеш.
Тя кимна сериозно. Гъстите и мигли се спуснаха върху бузите и премрежиха златистия й поглед.
— Ще помисля.
Лион се намръщи.
— Достатъчно мисли дали да се омъжиш за мен. И, какво ще кажеш? Сега вече не съм толкова състоятелен както…
— Да.
— Съгласна ли си? — В погледа му се четеше неувереност. — Не ми ли се сърдиш?
Санчия се мъчеше напразно да потисне усмивката си.
— И каква полза, ако ти се сърдя? Ти няма да се промениш… слава Богу.
Той я изгледа подозрително с присвити очи.
— Грубите ми обноски не те ли смущават?
Тя поклати глава.
— Те са част от теб. Не мога да отделя грубостта от нежността. Не мога да кажа: „Да, тази страна на Лион Андреас искам да обичам, а другата му страна не ми харесва“. Аз обичам целия човек.
Лицето му се озари от усмивка.
— Наистина ли?
— Наистина — каза тя тихо. — Обичам наслаждението нежността, вироглавството и… какво правиш там?
— Събличам те. — Смехът му преливаше от веселие. — Ще ти дам още повече наслада, което сигурно обичаш, с всичко останало ще се занимаем по-късно. — Той срещна погледа й и добави тихо: — Този път няма да бързаме и няма да усетиш недостиг на нежност и милувки. — Направи гримаса. — Ако ми стигне мъжественост, разбира се.
Санчия се засмя заедно с него, когато се отпусна на леглото и го пое в прегръдките си.
— Защо го стори? — Лион галеше с обич проблясващата бяла къдрица върху слепоочието й. — Та аз не съм паднал от небето… зная твърде добре, че нарочно ме разгневи, когато исках да ти покажа, че мога да се отнасям към теб с почтителност и с благи думи.
— Исках да те спечеля отново, а пък това беше единственият начин, който ми хрумна. Забелязах как лека-полека в мен се надига жизнерадостта и пожелах да я споделя с теб. — Тя спря. — Навярно изпитвах и мъничко страх. Ти беше станал толкова различен…
— Повечето жени щяха да бъдат очаровани от тази промяна. Защо се изплаши?
С лек присмех тя плъзна устните си по голото му рамо.
— Аз съм робиня. На робините не се полагат нежност и благи думи. Всичко това ми се виждаше много съмнително. — Тя се замисли за малко. — Известно време дори се питах дали не се грижиш толкова всеотдайно за мен само от чувство за дълг… защото съм се трудила за болните в Мандара.
— Не от чувство за дълг… от любов. Уважавам те и те ценя за онова, което си сторила в Мандара, но преди всичко те обичам. — Той помълча за миг. — Ще се омъжиш ли за мен?
Тя вдигна глава и го изгледа смаяно.
— Ама разбира се. Нали вече казах…
— Още сега. Преди да дойде Дамари, имаме още време. Утре ще отидем при свещеника и ще уредим всичко.
Тя го погледна въпросително. Напрегнатото изражение на лицето му я принуди да изплюе камъчето:
— Защо бързаш толкова?
— Бих желал да си моя. Това не е ли достатъчна причина?
Той иска да съм защитена чрез името му, ако не успеем да убием Дамари, помисли си тя, а от това откритие я побиха студени тръпки. Лион искаше да я осигури, в случай че смъртта го отнесе. Тя притисна бузата си към трапчинката на рамото му.
— Това е достатъчна причина — прошепна тя. — Аз също искам да си мой. Да, нека утре потърсим свещеника.
— Защо сме тук? — поиска да узнае ядосан Луиджи. — Слънцето пече твърде силно, за да се разхожда човек с удоволствие из гората. И на мен съвсем не ми харесва тази безкрайна зеленина и чистият въздух.
— На вас не ви харесва нищо, което не можете да задушите в гърнето или в казана. — Лоренцо говореше разсеяно, тъй като напрегнато оглеждаше дърветата и храсталаците от двете страни на пътеката. — Ще ми се да знам как въобще сте се сдобили със син. Вие нямате слабост към нищо, било то мъж, жена или четириного.
— Е, все пак то се случи. Една вечер си приготвях изискано ароматизирано вино и изпих толкова много от него, че слугинята в кухнята ми се стори апетитна като печено прасенце сукалче с ябълка в муцуната. Девет месеца по-късно тя роди Марцо и го остави в една кошница в готварницата, за да офейка с някакъв моряк. И аз станах баща — на моите години! — Луиджи поклати угрижено с глава. — Когато видях хлапето, изпаднах в такъв гняв, че гъската ми изгоря във фурната.