— Не искам да ги изгубя отново, нито Андреас, нито онова момиче.
— Но вие не може да изгубите нещо, което нямате. — Джулия се колебаеше. — Или все още нямате.
— Ще ги имам.
— Зависи от цената. — Тя посочи мъжете в двора. — Всичките тези хора няма да ви стигнат, за да ми отнемете двамата. Мога да защитя собствеността си с трикратно по-голяма войска.
— Вие? Една блудница?
— Нима не познахте Сантини? Той отговаря за всичко, което наследих от Каприно. Скоро ще бъда най-могъщата жена във Флоренция. Каприно беше умен мъж. Наблюдавах го в течение на годините и научих много.
— С жени не правя сделки.
— Знам. Вие предпочитате да ги осквернявате. — Тя вдигна рамене. — Случаят с Лорета не е приключен за мен. Заради него цената ми се повишава.
Дамари още се двоумеше.
— При вас ли са? Не ме ли лъжете?
— Държа ги в ръцете си. Те дойдоха сами при мен и ме замолиха да ви примамя в клопка. Предложиха ми петстотин дуката. Казах им, че това е твърде малко, но Лион беше достатъчно глупав, за да ми повярва, когато в крайна сметка склоних.
— И на колко бихте склонили?
— Хиляда и петстотин дуката.
— Глупости. Ще вземете далеч по-малко.
Тя поклати отрицателно глава.
— Ако искате да получите Андреас и неговата блудница, ще заплатите моята цена.
Дамари вреше и кипеше от гняв. Тази алчна безсрамница…
— Къде са те?
— Добре скрити от вас. — Тя се усмихна. — Ала не и от мен.
Дамари сви дланите си в юмруци.
— Ще заплатя хиляда дуката, говняна пачавро.
— Не позволявам да ме обиждат. Цената ми се повишава на хиляда и шестстотин.
— Мръсницо, ти не можеш… — Дамари се опита да обуздае яда си, когато видя изражението на лицето й. — Плащам цената.
— Превъзходно.
— Естествено, не нося със себе си тази сума. Ще трябва да почакате с изплащането. Ще ви дам парите, щом се върна в Солинари.
Тя се засмя развеселена.
— Нима мога да ви се доверя? — Последва отрицателно поклащане с глава. — Върнете се обратно в Солинари, ала без онова, за което дойдохте тук.
— Вече ти казах, че не нося дукатите със себе си.
— В такъв случай се налага да измислим друго решение. — Тя млъкна и се замисли. — Ще ви ги доведа и двамата в Солинари. На самото място ще разменим стока срещу пари.
— И как възнамерявате да ги отведете там? Андреас не е глупак.
— Той ми се доверява… толкова много. Мъжът много трудно може да си представи, че жената, с която е изживял часове на наслада, би могла да го измами.
— Трябва да получа и онова момиче. За тази цена няма да се оставя да ме излъжат и да остана без нея.
— Момичето също е ваше — потвърди Джулия. — И без друго не мога да я търпя.
— И как ще стане всичко това?
— Както вие толкова любезно изтъкнахте, аз съм една курва и по тази причина съм добре запозната с много невинни прахчета и напитки, предназначени да направят жените в къщата ми по-отстъпчиви и услужливи. При една по-щедра доза Лион и неговата малка робиня ще проспят цялото пътуване до Солинари. — Тя вдигна високо едната си вежда. — Освен ако желаете да ги убия? На мен ми е все едно.
— Не, предпочитам ги живи.
— Така си и мислех. Е, скоро ще ги получите в Солинари и ще правите с тях каквото ви скимне.
Вълнението от сладострастното предчувствие, което обзе Дамари, беше толкова огромно, че почти стопи гнева му от арогантността на тази мръсница. Е, кой знае, навярно и курвата щеше да остане изненадана от онова, което я чака зад портите на Солинари. Предусещаше у нея желязна воля, сломяването, на която обещаваше да донесе известна наслада.
— Кога?
— Дайте ми ден-два, за да приспя тяхната мнителност. После ще им сипя от прашеца във виното. — Тя тръгна към вратата. — Повече не бива да се бавим, тъй като са нетърпеливи да получат вест от вас.
— В такъв случай след няколко дни, нали?
Тя кимна и отвори вратата.
— Ако всичко върви по мед и масло, ще може да си оправите сметките с тях идната седмица.
— Защо не скрием клоните сред дървата за огрев на спалните им? — попита Луиджи. — Вие казахте, че димът можел да убива.
— Методът не е достатъчно надежден — отвърна Лоренцо. — Сега сме август и твърде рядко се пали огън. Ще се наложи вероятно да чакаме със седмици. Но дори и да запалят камините, пушекът може само леко да ги разболее, ако не се доближават твърде близо до огъня. Не, най-доброто е клонът да се използва като шиш, върху който да се пече месото. Дървото ще отрови печеното.