— Не! — Дамари се отдръпна от каруцата. — Отворете портите! — извика той, когато си пробиваше път между наемниците.
— Един прекрасен ден, мадона Джулия, с най-голямо удоволствие ще ви запозная с моя приятел фра Луи. В момента той е в двореца и очаква пристигането на Андреас и Санчия. Жалко, че не можете да останете и да се присъедините към нас.
Той отстъпи встрани и наблюдаваше как каруцата и конниците минават през портите.
После пак се приближи до талигата и хвърли поглед върху лицето на Лион.
— Те не помръдват. Да не би все пак да сте ги убили? Предпочитах ги жи…
Ненадейно съзря, че към гърлото му е насочено острието на меч!
Тъмните очи на Лион мятаха искри, докато върхът на меча се доближаваше към Дамари. Как този курвенски син Андреас беше успял да измъкне изпод сеното меч и толкова мълниеносно да го насочи? Дамари инстинктивно понечи да се хване за собственото си оръжие.
— Не! — изрече Лион ледено. — С най-голяма охота ще ви прережа гърлото.
— Насам! — изрева Дамари. — Дръвници, бързо насам!
— В момента те са твърде заети — каза Лион, който отново допря гърлото на Дамари с върха на меча. — Първата ми заповед към наемниците на Джулия беше, след като влязат през портите, да опрат мечовете си в гърбовете на стражите.
С крайчеца на окото си Дамари се увери, че Андреас казва истината.
— В двореца има още много войници. Не можете да се справите с всичките. Ние ви превъзхождаме по сила.
— Но не за дълго. — Андреас даде знак на единия от наемниците. Мъжът подкара коня си към отворените порти.
И размаха три пъти факлата в огромен кръг. — В гората чакат над седемдесет души, които ще пристигнат тук всеки миг. Вярвам, че ще са достатъчни, още повече че вашите хора са също наемници като тези на Джулия. Те не ви дължат вярност и сигурно след вашата смърт първата им работа ще бъде да се пазарят за своя пай от богатствата на двореца. Скоро ще разберат, че не си струва да се бият за един мъртвец.
Санчия слезе от каруцата и застана до Лион. Червено петно гореше на лявата и буза, ала лицето й беше леденостудено.
— Buona sera, Дамари. Бяхте ми казали, че мечтаете да прекарате повече време с мен, затова избрах Солинари като най-подходящото място за среща.
— Изглежда си твърде доволна от себе си — изломоти Дамари. — Все пак трябва да те поздравя за твоята твърдост. Дори не трепна, когато те халосах.
— Очаквах го. — Санчия го гледаше невъзмутимо. — Аз следва да ви благодаря. Вие бяхте човекът, който ме научи на твърдост, Дамари.
— И на още много неща мога да те науча. Фра Луи те очаква в тъмнината. Спомняш си за фра Луи, нали?
— И още как. — Санчия поклати глава. — Не ви ли е ясно, че времето ви изтече. Вие ще умрете, Дамари.
Той се усмихна.
— На мен не ми е писано да умра от ръце като вашите. Аз съм предопределен за велики дела. В свитата на Борджия ще се сдобия с нечувана власт. Моите наемници ей сега ще ме спасят.
— Изглежда много не са се разбързали.
— Нека си оправим сметките. — Джулия приближи коня си до тях. — Насилието ми е противно.
— Ти ме измами, курво. — Лицето на Дамари беше изкривено от гняв. — Бяхме уговорили условията на сделката, а ти ме измами.
— Така, както вие щяхте да ме измамите — отвърна Джулия. — Честно казано, бях почти готова да се съглася с наивна сделка, но после се запитах защо трябва да се задоволявам с жалките хиляда и шестстотин дуката, когато дворецът ви крие истински съкровища. — По знак на Джулия от групата се отделиха половин дузина наемници. — Към лабиринта. Бъдете нащрек, той е въоръжен.
Тя гледаше как мъжете препуснаха с извадени мечове към южния вход на лабиринта.
— Санчия ни нахвърли една скица, а Лион още пазеше ключа за съкровищницата. Имахме дори каруца, за да натоварим ценните вещи. Единствено оставаше открит въпросът дали ще успея бързо да намеря наемници. За мое щастие този проблем се разреши от само себе си, когато неочаквано графа Гондолфо освободи войниците си. — Усмивката й беше подигравателна. — Предопределение, сеньор Дамари.
— Трябваше да вземете моите дукати. Така обаче ще спечелиш само изтезания в тъмницата ми.
— Аз ще получа половината от съкровищата. — Джулия нарочно направи пауза. — Но дори цената да не беше толкова висока, сигурно пак щях да се съюзя с останалите срещу вас.
— В такъв случай ти си не само курва, но и глупачка.
Тя поклати глава.
— Става дума за Лорета. Каприно казваше, че в деловия живот не бива да се понася загуба, без да се отвърне на удара с удар. — Тя изправи гордо глава и лицето й светна, когато и другите войници пристигнаха в лек тръс до отворените врати на Солинари. — Вие ме измамихте, но щом се разчуе какво се е разиграло тук, вече никой не ще посмее повторно да го стори.