— Ще издържите ли тук?
— Ама разбира се. Ще си седя и ще се наслаждавам на прелестните стенописи на Пинтурикио. Та това е най-хубавото, което е сътворил през живота си.
— Стенописи! Вие съзерцавате хубави картини, докато швейцарската гвардия може да нахълта всеки миг и да ни отсече главите като на пилета?
— Какво друго да правя? — Лоренцо се облегна удобно назад. — Мога да си представя, че човек ще срещне един-двама гвардейци в спалнята на папата, ала все пак се съмнявам, че го охраняват. — Той постави фенера на масата до себе си и разгледа критично стенописа. — Александър трябва да е позирал за всяка фигура във „Възкресението“. Не намирате ли, че Пинтурикио е постигнал прилика?
Луиджи вдигна отчаяно ръце, обърна се и напусна помещението, сподирян от усмивката на Лоренцо.
Едва ли бяха минали и пет минути, когато готвачът се върна обратно.
— Папата е мъртъв, камериерките му плячкосват покоите. Буркард, неговият церемониалмайстор, е единственият сановник тук и не може да сложи край на суетнята. Целият Ватикан е изпаднал в шемет. Всички се опитват да грабят каквото им попадне пред очите, преди да се е разнесла вестта за смъртта на Александър. — След като спря да си поеме дъх, той продължи: — Точно преди половин час Микелото Корела поискал от името на Чезаре да му дадат ключа за папската съкровищница.
— Аха, значи сме пристигнали навреме. — Лоренцо изправи снага върху стола си. — Сега трябва по най-бързия начин да стигнем до съкровищницата.
— Боях се, че тъкмо зова ще кажете. Вие съвсем сте се побъркали. Корела е оръдие на Чезаре, негов наемен убиец, който изпълнява безпрекословно заповедите му. Носят се слухове, че удушил втория съпруг на мадона Лукреция, както си спял безпомощно в постелята.
— Никога не съм имал високо мнение за удушвачите. Липсва им усет и фантазия. Разчитат единствено на физическата сила. Убеден съм, че ще успеем да надхитрим този празноглавец. — Лоренцо си наложи да се изправи. — Тръгваме ли?
— Смятате да надхитрите Корела, а се олюлявате като пиян кръчмар? — Луиджи си позволи една безкрайно дълбока въздишка, преди да изправи Лоренцо. — Ако това е безумие, не отричам, че в него има здрав смисъл.
Вратите на съкровищницата бяха широко отпорени. Мъжаги в чернено жълтите униформи на Борджия излитаха от там. Те тътреха със себе си предмети от сребро и злато и огромни ракли е дукати.
— Нали ни казах, че е чисто безумие — шепнеше Луиджи и се скри с Лоренцо в един тъмен ъгъл на коридора. — Прекалено много са.
— Нужен ми е само един — рече Лоренцо и продължи да дебне зад ъгъла. — Този гвардеец има приблизително моето телосложение и след него не идва никои. — Той посочи с жест мъжа, задаващ се по дългия коридор и посегна към ботуша си. — Дръж сандъчето с парите, което носи. Навярно е претъпкано с дукати, а не бива да се разпилеят по пода като орехи по могила.
— Защо трябва да го…
Гвардеецът се изравни с тях, когато Лоренцо ловко изскочи пред него, хвана врата му изотзад и го притегли зад ъгъла. Камата му се заби със смъртоносна точност. Жертвата издаде само лек стон, когато острието прониза сърцето й.
Луиджи хвана сандъчето с парите, когато то се изплъзна от ръцете на мъртвеца.
— Maraviglioso38. Вие сте направо човек на изкуството! От вас би могло да излезе превъзходен касапин!
— Отнесете го в тази стаичка и го съблечете. — Лоренцо се облегна на стената изнемощял. — Бързо!
Десет минути по-късно с помощта на Луиджи Лоренцо навлече със сетни сили гвардейската униформа, а готвачът скри голия мъртвец в някаква ниша.
— Сега какво ще правим? — прошепна Луиджи.
— Сега ще се отправя към съкровищницата и ще взема плячката, заради която бих пътя дотук.
— Та вие не можете и крачка да направите, без да се олюлявате.
— Корела явно толкова бърза, че е запалил само няколко факли. Коридорът е полутъмен и на никого няма да му направи впечатление дали се клатушкам като пиян моряк или не.
— Корела ще познае, че не сте от неговите хора. Той ще ви удуши.
— Е, в такъв случаи ще отпадне нуждата да ме влачите обратно до вкъщи. — Лоренцо тръгна с неуверени стъпки. — Стойте и чакайте тук. Ако до десет минути не се върна, напуснете Ватикана без мен.
— Тъкмо така ще сторя — закле се Луиджи. — Че защо трябва да залагам на карта живота си заради някакъв безумец? Само да изчезнете в съкровищницата, изчезвам и аз.
На Лоренцо съкровищницата му се стори толкова далеч, колкото пъкълът от небето. Оттам излезе един гвардеец, олюляващ се под тежестта на камара златни чинии, които мъкнеше със себе си. Лоренцо бързо отвърна лице, ала мъжът мина като хала покрай него, без да го погледне.