Всемогъщи Боже, този човек е алчен колкото Каприно, помисли си Лион с отврата.
— Двадесет и пет са повече от достатъчно.
— За една обикновена робиня — да, но Санчия е не само трудолюбива, тя притежава особен талант. — Той направи многозначителна пауза. — Санчия съхранява всичко в паметта си. Стига й само да погледне страницата на някои ръкопис и може да ви я каже наизуст.
— Превъзходна дарба, но без стойност за мен — каза Лион нетърпеливо. — Е, какво, продавате ли я или не?
Джовани трескаво размишляваше.
— Тя е достатъчно млада, за да ви роди деца. Това трябва да значи нещо за вас.
— Не я купувам за леглото. Не е достатъчно привлекателна за това.
Джовани хвърли поглед към Санчия и от немай-къде трябваше да му даде право.
— Наистина, но жената си е жена, когато на мъжа му кипне кръвта. Навярно бихте могли…
— Това пазарене ми дойде до гуша. — Лион бръкна в пояса си и извади кесията. — Петдесет дуката. И ни един повече. Разбрахме ли се?
Погледът на Джовани се залепи алчно за кесията.
— Все още са твърде малко. Тя може така да работи, че… — Той спря насред думата, когато погледът му срещна студените очи на Лион. Неволно направи крачка назад. — Съгласих се, господарю мой!
— Не! — извика Санчия, за която всичко се разиграваше като в смразяващ кошмар. Съгласието на Джовани я изтръгна от вцепенението. Тя се нахвърли яростно отгоре му. — Не можеш да направиш това! Аз не мога да отида…
— Млъкни! Знаеш ли колко време ми трябва, за да спечеля петдесет дуката?
— Няма да ги оставя! — Тя се вкопчи в ръката му. — Ти не можеш да направиш това. Ние ще ги…
Гласът й секна, тъй като ръката на Джовани се стовари върху бузата й толкова силно, че тя залитна.
— Санчия! — Елизабет се спусна към нея с ридание. — Ох, Санчия!
Джовани се обърна припряно към Лион.
— Иначе не е толкова вироглава. Малко бой от време на време и всичко е наред.
Погледът на Лион стана твърд, когато едно червено петно цъфна върху бузата на Санчия.
— Не я докосвайте повече! Сега тя ми принадлежи и аз самият ще я наказвам, както намеря за добре.
— Няма да отида с него! — Очите на Санчия святкаха от злоба и гняв. — Не е честно! Не ти ли служих добре, глупако!
Джовани направи три крачки към нея.
— Тихо или аз…
— Не я докосвай! — В тона на Лион се усещаше желязна нотка. — Или ще съжаляваш, Балано.
Джовани спря запъхтян.
— Ще бъде по-покорна, ако не е вече заедно с тези три копелета. Как се оставих да ме придума някога да ги прибера!
— Те не ти струваха нито. — От думите на Санчия хвърчаха искри. — Аз се грижех за прехраната им и аз треперих над тях!
— Санчия, не — шепнеше Елизабет.
— Че защо не? — В очите на Санчия искреше отчаяна смелост. — Какво може да ми стори, което вече отдавна да не ми е сторил? Той е алчен, ограничен глупак.
— Нейните документи и сметката — настоя Лион. Боязливото котенце ненадейно си беше показало ноктите, забеляза изненадан. Още минута и щеше да доведе Балано до такъв гняв, че той щеше да откаже да я продаде само за да може после да я напердаши до безсъзнание. — Нямам време за губене.
Джовани хвърли вбесен поглед към Санчия, преди да пристъпи към масата за размножаване на ръкописи и да драсне няколко реда върху пергаментовия лист.
— Това е вашата сметка. Сега момичето ви принадлежи. — Той се обърна и тръгна към вратата, която водеше към стаите му. — Ей сега ще ви донеса книжата й от шкафа.
Санчия се обърна инстинктивно към хлипащата Елизабет, за да я утеши.
— Всичко ще се оправи. Ще намеря начин и по-нататък да се грижа за вас.
— Но, Санчия, какво вече можеш да сториш?
Лион разглеждаше изпитателно Санчия. Гневът й за миг бе изчезнал, едно обстоятелство, което му даде храна за размисъл. Ако беше допуснал тя да продължава да се съпротивлява на Балано, то навярно нямаше да се стигне до продажбата. Беше ли гневът на момичето само преструвка, за да постигне тази цел?
— Да, Санчия, всичко вече свърши — промълви той меко. — Лека-полека обаче започвам да се питам, кой през всичките тези години е бил робът в тая къща.
Тя се обърна и го изгледа от главата до петите.
— Винаги се знаеше кой е робът — каза тя ожесточено.
— Но няма да отречеш, че гневът ти беше престорен, само и само да постигнеш целта си?
Тя поклати отрицателно глава.
— Не беше престорен. Аз наистина се бях разгневила, но се овладях, когато разбрах, че така няма да удържа Джовани от продажбата.
— Опасно средство. Можеше да ти причини страшни болки.