— Санчия, наистина винаги съм казвал, че методите ти са много изтънчени.
Погледът му беше топла милувка към двамата. После продължи да върви, спусна се надолу по корабната стълба и се изгуби в тълпата.
— Лион — прошепна Санчия. — Дали някога ще го видим отново?
Лион я прегърна и я притегли към себе си.
— Не знам. — Устните му се плъзнаха по косите й. — Ти направи всичко, което беше по силите ти.
— Защото го обичам.
Двамата останаха неподвижни, все още обзети от смътната надежда, че той може да се върне или че ще успеят да го зърнат още веднъж. Стояха там, когато моряците вдигнаха стълбата и корабът потегли.
— Бризът е влажен — каза Лион. — Прибери се в каютата.
Студено е, помисли си тя. Небето беше оловносиво като морето, а вятърът пронизваше. Съвсем отчайващо начало на тяхното пътуване в неизвестността.
— Ей сега. Искам да остана тук, докато сушата се изгуби от очите ми. Струва ми се, че никога няма да се върна.
— Натъжава ли те тази мисъл?
— Не. — Санчия се замисли. — Да. Не знам. — Тя се притисна отново към него. — Чувствата ми в този момент са много объркани. Само едно е сигурно: искам да съм с теб. Всичко останало някак ще се оправи.
Брегът се различаваше вече много трудно. Скоро щеше да изчезне съвсем и те щяха да се отправят към неизвестното.
— А в неизвестното дебнат чудовища — беше казал Лион, когато плаваха за Генуа.
Е, тя и Лион заедно бяха достатъчно силни, за да победят всяко чудовище. В неизвестната чужбина може да им предстоят битки, но Лион щеше да излезе от тях богат.
— Защо притихна — каза Лион. — За какво мислиш, cara?
— За чудовища. — Тя се изправи и изпъна раменете си, когато го погледна в очите. — И за любовта.
Епилог
Времето на пъпките
На 12 април 1504 година Чезаре Борджия загуби властта си над Романя и войските му преминаха на страната на папа Юлий. Пред Чезаре се отвориха вратите на затвора. Всички очакваха, че херцогът ще избяга незабавно при своя стар приятел и боен другар Людвик XII, краля на Франция, ала по някакви загадъчни причини той отплава на юг към намиращия се под испанско владичество Неапол.
На 26 май 1504 година испанците взеха под стража Чезаре от Неапол и го изпратиха с една галера за Испания, където беше затворен най-напред в замъка на Севиля, а по-късно в крепостта на Медина дел Кампо.
23 октомври 1504 година
Лозята, Мандара
— Някакъв пратеник чака в двора — каза кисело Луиджи. — Което пак означава, че хубавото ми ядене ще изстине.
— Не е речено. — Лоренцо отмести стола от писалището си и прекоси помещението.
— Няма да го топля пак за вас! — извика подире му Луиджи. — Ще го хвърля на свинете.
— Та ние въобще нямаме свине — отвърна Лоренцо.
— И кой е виновен за това? Колко пъти повтарях, че трябва да гледаме свине. Щом като няма свине, как бих могъл да опека свинско месо? Заради вашата стиснатост ще забравя изкуството си.
Лоренцо излезе пред къщата и взе от луничавото момче прегънат и подпечатан къс пергамент.
— Слез от коня и влез да се освежиш.
Младежът поклати отрицателно глава.
— Имам нареждане да чакам отговор, господарю.
Лоренцо счупи печата и разгърна листа. Съобщението, което не носеше никакъв подпис, се състоеше от един-единствен ред.
Достатъчно ли е?
— Ей сега ще се върна. — Лоренцо изчезна в къщата и отиде при писалището си. Със своя решителен, неподражаем почерк той написа най-отдолу на полето:
Не е достатъчно.
И излезе, за да предаде пергамента на пратеника.
После затвори пътната врата, без да изчака младежът да пришпори коня си.
Цъфтеж
Кралят на Испания Фердинанд вярваше, че е направил блестящ шахматен ход, когато след смъртта на Изабела пусна на свобода Чезаре Борджия с намерението да го направи главнокомандващ на испанските войски в Италия, за да използва военния му гений. Ала съдбата пак се намеси и попари честолюбивите надежди на краля. Крепостта Медина дел Кампо, затворът на Борджия, се намираше в Кастилия, където властваше дъщерята на Фердинанд Хуана. Никой не знаеше защо мрази толкова много Чезаре, но сега тя нанесе своя удар. В деня, в който Фердинанд помоли за освобождаването на затворника, Хуана нареди да изправят Чезаре пред съда. Той беше обвинен, че е участвал в убийството на своя брат, херцога на Гандия, както и в умъртвяването на шурея си Алфонсо ди Бизчели. На 4 септември 1506 година Фердинанд в крайна сметка се отказа от усилията си да издейства освобождаването на Чезаре и отплава без него за Неапол.