— Е, и какво, раните заздравяват. Докато представлявам ценност за него, не би ме убил. Ограничен е, но не е чак умопобъркан.
— И мене ли преценяваш така?
Санчия потрепери.
— Никога не бих допуснала грешката, да ви смятам за ограничен човек.
— Ето ги книжата. — Джовани дотърча с една оръфана папка в ръцете, която подаде на Лион и в замяна получи пълна кесия. — Купих майка й и нея от някакъв испанец, който ме увери, че произхождали от добро, силно потекло. Направихте изгодна покупка.
— Във всеки случай поне интересна. — Лион усети ненадейно отвращение. Не желаеше да остане в компанията на този човек нито минута повече. — Събирайте си партакешите, Санчия. Тръгваме.
Джовани се намеси запъхтяно:
— Тя няма нищо за вземане. Робите не притежават нищо, господарю.
Санчия прокара треперещи пръсти по слепоочията си. Явно напрегнато търсеше изход.
— Още не мога да тръгна. Остава Елизабет…
Погледът на Джовани се плъзна към момичето.
— Тя повече не те засяга. Навярно ще ми върши добра работа. Поддържа дюкяна чист, а пък на мен ми трябва някой, който…
— Не — възпротиви се Санчия. — Тя няма да остане тук.
— А къде ще отиде? — попита Джовани. — Аз й предлагам стряха над главата и храна за търбуха. Какво повече й трябва. Бих могъл да взема и Бартоломео, но Пиеро ще трябва да си върви. Той е прекалено малък, за да имам полза от него.
— Никой няма да остане. — Санчия се обърна към Елизабет. — Намери Бартоломео и Пиеро. Ще се срещнем на площада.
Елизабет я изгледа слисано.
— Побързай! — Санчия я тласна леко. — Всичко ще е наред, скоро ще видиш.
— Оставаш тук — заповяда Джовани. — Подчини ми се, Елизабет!
Момичето го удостои със страхлив поглед и изхвърча от работилницата.
В този миг Балано започна богохулствено да проклина.
— Те ще умрат от глад на улицата, скоро ще видиш с очите си, нахална неблагодарнице!
— Не, няма да умрат от глад. Няма да го допусна. — Невъзмутимият й поглед го пронизваше. — И също няма да допусна да ги оскверниш. Знам какво ще им причиниш, когато вече няма да ме има. Бартоломео твърде скоро ще стане твой роб, каквато бях аз, а пък от Елизабет ще направиш блудница. Но по-скоро ще те изпратя в преизподнята, отколкото да допусна това. После се обърна към Лион: — Да тръгваме оттук.
— Много благодаря — отвърна иронично той. — Мога ли да ти напомня, че ти ми принадлежиш, а не аз на теб? — Той я последва на улицата.
— За това няма нужда да ми напомняте. — Тя пристегна още по-здраво шала около себе си, за да се защити от ледените тръпки, който вълнението отприщи. Трябва да измисля нещо, разсъждаваше премаляла, ала беше толкова изморена и смазана, че главата и бе празна. — Защо ме купихте?
— Просто прищявка.
Тя поклати отрицателно глава.
— Та вие въобще не сте импулсивен човек. Не вярвам, че бихте предприели нещо просто така.
— Ах, значи за теб съм лесен за разгадаване? — попита Лион тихо. — Ще бъде по-умно, ако внимаваш с преценките.
— Трябва да се опитам да ви разбера. — Тя се обърна към него и го изгледа от горе до долу. В тона й се долавяше крайно отчаяние. — Трябва да проумея, какво представлявате и какво искате, за да мога да ви го дам. За да намеря начин… — спря насред думата, за да си поеме дъх, тресяща се от вълнение. — Да не би да се сърдите, че ви окрадох? Може би ме купихте, за да ме измъчвате както ви хрумне?
Той присви устни.
— Изтезанието на деца не спада към моите удоволствия.
— Та аз не съм дете. Вече станах на шестнадесет години.
Очите му заблестяха развеселено.
— В такъв случай навярно ще променя убежденията си. Ще трябва да видя дали в подземията на Мандара не се въргалят някакви инструменти за изтезания.
— Нима ще напуснем Флоренция? — Тя се намръщи. — Това усложнява нещата.
— Моля за извинение. Не пропускай да ме осведомиш, ако плановете ми са ти неприятни. — Саркастичното изражение на лицето му отстъпи място на мрачен предупредителен поглед. — Утре сутринта ще обърнем гръб на Флоренция и те съветвам да не ми се противопоставяш толкова бурно, както си свикнала да го правиш с досегашния си господар.
— Вие не сте Джовани. — Нейният отговор беше толкова занесен, колкото и погледът й. — Но аз трябва да знам какво искате от мен.
— Съвсем просто. Желая да имам робиня, която безусловно да изпълнява всичките ми заповеди. Защото иначе щях да те купя?
— Няма да убивам заради вас.
Той повдигна вежди от почуда.
— Ако това е единственото ти ограничение, мога да го приема.
Събрала цялата си смелост. Санчия каза задъхано:
— Бих искала да сключа с вас една сделка.