— Изглежда във Флоренция всичко живо желае да търгува с мен — отвърна той сухо. — Чак сега ми става ясно, защо се е прочула като град на търговците. Ала обърни внимание, че не изпитвам никаква нужда, да се пазаря с теб. И без друго платих цели петдесет дуката за съмнителната чест да те притежавам.
— Нали не искате да загубите парите си? — Тя облиза сухите си устни. — Ако ми дадете седемдесет и пет дуката, обещавам, че няма да офейкам, каквото и да поискате от мен.
Лион се спря като втрещен.
— Това закана ли е? Знаеш ли какво сполита роба, ако офейка?
— Да — каза тя неуверено. — Но напук на всичко съм длъжна да го сторя. Не бих могла да оставя Елизабет и момчетата на произвола на съдбата, без всякаква закрила. Те са част от мен.
Срещнала пронизващия му поглед, тя усети как пот рукна по гърба й. Dio, каква дръзка игра! От мига, когато го беше издебнала на площада, тя знаеше, че с него шега не бива.
— Какво ще правиш с парите? — попита той.
— Десет дуката за Бартоломео, за да може да чиракува в печатницата на майстор Арколо. Арколо е благопристоен и няма синове, които да поемат занаята му. Като види колко е прилежен Бартоломео, ще му даде възможност да стане нещо повече от прост чирак. Петдесет дуката за Елизабет. Алесандро Бенедето, синът на фурнаджията, на драго сърце би я взел за жена, но баща му няма да позволи, ако не донесе зестра.
— Тя влюбена ли е в момъка?
Санчия вдигна рамене.
— Елизабет е нежна по природа. Алесандро й харесва много, а с времето ще се научи и да го обича. При него поне би била на сигурно място от посегателствата на Джовани и Каприно.
Погледът на Лион сякаш я прониза с меч.
— Каприно ли?
— Каприно иска да я вземе за някой от публичните си домове. Не бива да допускам това, но той просто ще я отвлече, ако не съм тук и не му попреча.
— Разбирам. — Лион присви устни. — Обигран мошеник е този Каприно.
— Познавате ли го?
— Лека-полека го опознавам.
— Той не бива да получава Елизабет. В публичния лом тя ще оцелее най-много една година. Тя е прекалено… — Тя спря за миг разсъжденията си, за да продължи. — Петнадесет дуката за Пиеро. Елизабет наистина ще се грижи за него, но не мога да очаквам, че семейството на Алесандро би го взело безвъзмездно.
— Значи зестра и за Пиеро? — измърмори Лион. — Заприличвам вече на брачен посредник.
— За един богаташ това не са много пари — каза тя настойчиво. — А пък всички ще са подсигурени и приютени.
— И ти няма да имаш причини да офейкаш обратно във Флоренция?
Тя кимна сериозно.
— Вече казах, че държа на обещанията си. Ще бъда това, което очаквате от мен, стига само да им помогнете.
Погледът му я изучаваше изпитателно.
— Безусловно подчинение, без никакви въпроси?
Тя кимна.
— Абсолютна вярност към мен, докато ми принадлежиш телом и духом?
— Да.
Навъсена усмивка заигра по устните му.
— Седемдесет и пет дуката. Такава значи е в днешно време цената на една душа.
Тя беше объркана.
— Какво?
— Е, хайде, така да бъде. — Погледът му се плъзна към площада. — Ще получиш твоите седемдесет и пет дуката.
Облекчението на Санчия беше толкова голямо, че й се зави свят.
— Още сега ли?
— Че защо не. — Той кимна на някакъв строен, елегантен мъж, който седеше на една маса под аркадите. — Сигурно приятелят ми Лоренцо на драго сърце ще дойде с теб да заведете твоите овчици до новия им подслон. Той е човек сърдечен и добродетелен.
Санчия облещи очи.
— Обичате да се шегувате. — Беше убедена, че мъжът, който четеше някаква книга на масата, не притежава никакви добродетели. Нито привлекателност, нито добра външност, помисли си тя, когато се втренчи изпитателно в него. Тъмнокафявата му коса беше посребрена на слепоочията, носът му бе прекалено дълъг, а тенът на кожата — тъмен. Хлътналите бузи и дълбоко поставените очи й напомняха смътно за фра Савонарола, монаха еретик, когато бяха изгорили на площада пред Синьорията, когато тя беше малка. В този миг Лоренцо внезапно вдигна поглед и го впери в Санчия. Сивите му очи не горяха с фанатичен плам, те бяха, напротив, далеч от всяко човешко чувство, като звезди в зимна нощ.
Той затвори книгата и докато Лионело и Санчия се приближаваха, огледа студено и изпитателно момичето.
— По-млада е, отколкото си представях. Става ли?
— Ще свърши работа. — Лион направи гримаса. — Във всеки случай — твърде скъпа придобивка. Ако не напуснем скоро Флоренция, навярно ще трябва да продам Мандара, за да платя.
Лоренцо се надигна с подигравателен поклон.
— Лоренцо Вазаро на вашите услуги, мадона Санчия.
Върху лицето на Лион пробягна злобна усмивка.