— Че защо да ти помагам? Лион е мой приятел, а пък ти не значиш нищо за мен. — Последните му думи прозвучаха напълно безучастно.
Надеждите на Санчия бяха попарени.
— И аз не виждам защо трябва да ми помагате — разсъждаваше тя. — Но може пък да ви се стори по-забавно да ми облекчите малко живота. Някакво боязливо мишле, което щъка в краката на Андреас, би могло за момент да прикове вашето внимание.
Той потисна смеха си.
— Ти си всичко друго, но не и боязливо мишле. — Той поспря малко. — Лион е почтен човек. Служи му както подобава и той няма да се отнася зле към теб.
Заля я прилив на облекчение, когато й се стори, че е открила малка пролука в стената, която Лоренцо беше издигнал около себе си.
— Той се проявява като голям владетел. Много ли е богат?
Дълго време Лоренцо не отвърна нищо и тя реши, че въобще няма да й отговори.
— Той е господар на града — държава Мандара. Твърде състоятелен е, но притежава само това феодално владение. Баща му беше кондотиер и възпита Лион като свой приемник. Лоренцо ди Медичи даде на стария Андреас Мандара като награда за това, че той потегли на война срещу един съсед, от когото всички се бояха.
— Къде се намира Мандара?
— На юг, между Флоренция и Пиза.
— И сега Андреас е владетел на града?
Вазаро кимна.
— Откакто баща му почина преди тринадесет години Лион също стана кондотиер и поведе бащините си войски, докато преди две години реши да ги разпусне и да се оттегли в Мандара — Вазаро я погледна въпросително. — Е, изкопчи ли сега достатъчно, за да се разсеят опасенията ти?
— Не. — Тя въздъхна. — Навярно няма да се смилите и да ми кажете защо Андреас ме е купил?
Вазаро не даде никакъв отговор.
— Добре де и аз така си мислех.
— В такъв случай не би трябвало… — Той спря насред думата. — Санта Мария, какво ли пък е това?
Те пресичаха Меркато Нуово, където край застлани в зелено маси седяха банкери с тефтерите си и пълни кесии. Разбира се, не финансистите привлякоха вниманието на Вазаро, а един дебеличък, заобиколен от хилещи се зрители мъж.
— Или се лъжа или този шишко ще загуби гащите си.
— Ах, това е само един банкрутирал — обясни Санчия равнодушно. — За да се освободи от задълженията си, трябва с голия си задник три пъти да докосне този черно-бял мраморен кръг, който символично заменя бойната колесница на Флоренция.
— Колко недостойно. — Около устата на Вазаро заигра развеселена усмивка, когато продължи да върви по mercato11. — Лион вече се боеше, че ще го докараш до просешка тояга. Трябва да го предупредя — ако ще банкрутира, в никакъв случай да не го прави в този славен град.
— Но аз не съм искала чак толкова много. Парите ми трябваха за…
— Тихо сега. — Лоренцо вдигна ръка. — Твоите протести и обяснения не ме интересуват. Подари ми малко тишина.
Повървяха известно време мълчаливо, докато най-сетне Лоренцо каза:
— Къщата на Джулия се намира зад ъгъла. — Той и хвърли един поглед. — Питам се съвсем сериозно дали въобще ще те пусне да припариш до вратата й. Знам, че мадона Джулия е твърде своенравна във всичко, което засяга къщата й.
— Аз няма да крада.
— Не намеквам за престъпните ти наклонности. — Той сбърчи нос. — Имаш остра нужда от една хубава баня.
— Аз съм чиста. Тази сутрин се къпах. Това е… — Тя и изведнъж млъкна, когато завиха зад ъгъла. Ококорена от възхищение, Санчия разглеждаше красивата двуетажна къща. — Каква прелестна casa! Великолепна като дворец! Невероятно е, че една блудница може да печели толкова много… Странно, че мъжете в своята глупост плащат купища пари само за да задоволят плътската си страст, макар че насладата е толкова кратка.
Около устните на Лоренцо заигра дяволита усмивка.
— На мен не ми е странно. Ала в края на краищата и аз принадлежа към тези глупави мъже.
Тя се обърна и го изгледа замислено. Държането му беше толкова студено, толкова дистанцирано, че човек много трудно можеше да си го представи с някоя от курвите в този разкошен дом.
— Наистина ли се отдавате на страстта с…
— Струва ми се, че сега-засега зададе достатъчно въпроси — прекъсна я той и я хвана за лакътя. Така я поведе към украсената с дърворезба порта. И без да я поглежда, промълви: — Ами че, естествено, от време на време и аз се отбивам тук.
— Ако желаеш малката ти робиня да остане тук за през нощта, по-добре ела с нас и се пребори с Джулия. — Лоренцо се облегна на вратата към покоите на Лион. С дългата си тясна ръка прикри дискретно една прозявка. — Подслоних овчицата Санчия в новата й кошара, но решително отказвам да разтървавам две каращи се жени.