— Къде е тя? — Лион се изправи и тръгна към вратата. Нотката на язвително злорадство, което се долавяше зад безразличието на Лоренцо, в повечето случаи предвещаваше ядове. Cristo, какво ли пак се беше случило? Откакто днешния следобед беше съзрял Санчия на площада, всичко вървеше с главата надолу.
— В покоите на Джулия. — Лоренцо го последва по коридора. — Едва-що пристъпихме прага, когато тя се появи в пруста и се… хм… подигра на необичайна миризма на твоята малка Санчия. — Лоренцо се стремеше да смекчи случилото се. — Тя настоя да извика прислугата си и да подготви баня за малката.
— От която Санчия несъмнено се нуждае.
— От която обаче Санчия категорично се отказва. Когато я видях за последен път, две от слугините я държаха здраво за ръцете, докато самата Джулия я събличаше. — Лоренцо отвори вратата към стаята на стопанката. — Ах, както виждам, вече са я натикал и в чебъра за къпане. Чудесен напредък!
— Защо не ме послушаш, глупава женска твар? Никаква баня не ми трябва! — кънтеше кавгаджийският глас на Санчия.
Лион престъпи прага и рязко спря.
— Боже мой, какво става тук?
Шал, риза, пола, елек сякаш под напора на вятъра бяха разхвърляни из цялата стая. Златистите коси на Джулия Марцо се спускаха в безпорядък по раменете й, бисерната огърлица, придържаща нейните плитки, беше скъсана, а зърната се търкаляха пръснати по пода. Елекът върху морскосинята й дреха беше разпран и всичко беше вир-вода. Две слугини държаха здраво Санчия в чебъра, докато господарката на къщата се мъчеше да я изтрие с четката.
Погледът на Санчия се насочи към Лион. Ненадейно тя прекрати съпротивата си.
— Тия не искат да ме чуят. Опитвах се да им втълпя, че това е безполезно.
— Тя вони — рече запъхтяна през зъби Джулия. — Лоренцо ми каза, че това дяволче било ваша собственост, но не желая да остава в къщата ми, преди да съм отмила отвратителната воня. — Джулия натопи една кърпа и взе енергично да трие шията на Санчия.
— Причиняваш ми болка. — Кехлибарените очи на момичето бълваха пламъци. — И няма никаква полза. Чиста съм.
— Тя действително изглежда чиста — отбеляза Лион развеселен.
Златистата кожа върху раменете на Санчия блестеше над размътената вода и беше невероятно нежна, което човек не би допуснал под грубите й дрехи.
— Кажете й да ме чуе най-сетне и… — Гласът на Санчия секна, когато срещна погледа на Лион. Очите й се уголемиха, вторачи се в него като омагьосана, докато нежна розовина обагри златистите й бузи. После тя преглътна и си пое разтреперана дъх. — Моля ви, господарю мой, кажете й да свършва.
Лион се втренчи безмълвно в нея.
— Моля ви… — Златистокафявите очи на Санчия го гледаха ококорени от триъгълното й лице.
— Харесвам жени, които казват „моля“.
В сдържания му тон се долавяше убеденост, която принуди Джулия да му хвърли изненадан поглед през рамо.
— Лион, не ми се бъркайте. Трябва да я изкъпя.
— Според усета ми тя е чиста. — Той се отпусна на застлан с възглавници стол на безопасно разстояние от чебъра и опъна крака. Внимателният му поглед тутакси се върна към увенчаните в розово гърди на Санчия, които се виждаха едва-едва под повърхността на водата. Самият бог Ерос не би могъл да извае по-възбуждащи и по-чувствени върхове на гърдите. — Все пак е жалко тази възхитителна кожа да се търка до зачервяване, когато не е необходимо, Джулия.
— Но миризмата идва…
— Идва от косата ми — прекъсна я възмутено Санчия. — Ако ме беше изслушала, щях да ти кажа. Всяка сутрин след банята я натривам с една смес. Косите ми вонят и трябва да се измият.
Джулия, която коленичеше пред чебъра, се втренчи недоумяващо в Санчия.
— Нима ти триеш косите си с нещо толкова вонливо?
Санчия кимна.
— Откакто навърших дванадесет години. Чесън, рибено масло и…
Джулия вдигна ръка сякаш да се брани.
— Спри. Не искам да знам.
— Но аз искам — намеси се Лоренцо от вратата. — Възхитително.
Лион я гледаше с присвити очи.
— Не ме интересува толкова много сместа, колкото причината за нейното изобретяване.
— Джовани има твърде развито обоняние — обясни Санчия без заобикалки. — Когато майка ми беше още жива, тя трябваше всяка сутрин да се къпе и парфюмира. После трябваше да коленичи гола върху пода на дюкяна, а пък той я обладаваше, както пес обладава някоя кучка на улицата. Когато майка ми умря, знаех, че скоро ще съм достатъчно голяма, за да ме използва Джовани по същия начин.
Лоренцо прихна.
— Избрала си необичайно средство за съпротива.
На Лион хрумването се стори по-малко забавно. Осъзна против волята си, че е в плен на множество силни чувства, които съвсем изненадващо го бяха обзели. Гняв и състрадание се обореха у него със странно чувство за вина, породено от една въображаема гледка — Санчия, коленичила гола-голеничка върху пода, как го гледа през рамо с големите си уплашени кафяви очи.