— Състоеше се от рибено масло, чесън и кокоши изпраж… — Санчия прекъсна насред думата, когато ръката му се плъзна под корсажа й и една твърда длан докосна гръдта. Той усети нейното сърцебиене с върха на пръстите си. Санчия притвори очи.
— Сега ми хрумва друго. Но вие не искате да го знаете.
— Много повече ми се ще да знам защо гърдата ти толкова сладко набъбва в ръката ми.
— Не знам защо. Навярно се разболявам. Чувствам се съвсем особено.
— Не си болна. — Ръката му галеше гръдта й така, сякаш беше любимата му котка. — Ако те докосвам, винаги ще реагираш така.
Той я притисна нежно.
Санчия отвори очи, червенина обля бузите й. Погледна надолу към голямата му длан, която покриваше гръдта й.
— Това ви доставя удоволствие?
— Да, както и на теб.
— На мен не ми доставя никакво удоволствие. Облива ме жар и ме боли…
Отново Лион притисна гръдта й и прокара палеца си по розовото зърно.
— С мен е същото. Така идва удоволствието.
Палецът ни показалецът му взеха да придърпват набъбналата пъпка. Как ли щеше да се почувства в устата му, ако я засмуче и лекичко я захапе със зъби? Тази представа му подейства така, че пръстите му неволно стиснаха по-силно.
Тя потръпна. Погледът й се плъзна към лицето му.
Тутакси пръстите му се разхлабиха.
— Без да искам. Не желаех да ти причинявам болка.
— Вие не ми причинихте болка. Само се почувствах особено.
Лион я погледна отвисоко. Знаеше, че в момента е отишъл твърде далеч. Наистина не твърде далеч за мен, помисли си той разкаяно, но ако не я отпратеше сега, нямаше да я остави през цялата нощ.
Cristo, защо се отдели от нея, след като беше твърд като камък и копнееше да проникне в сладката й теснина? Не беше ли готов, нямаше ли да действа с нежност и… Прехапа устните си до болка, когато забеляза, че се навива сам. Желаеше я прекалено силно и нямаше да може да овладее желанието си, ако легнеше между бедрата й. Щеше да загуби и ума, и дума, и да проникне с необуздана страст в нея, така че в очите й щеше да бъде един уличен пес като Балано.
Мисълта за Балано го застави против волята му да отдръпне ръце от гърдите й и да ги извади изпод корсажа.
— Стани — каза той дрезгаво.
Светлочервени петна горяха по бузите й, когато го погледна.
— Стани. Мина ми. — Устните му се изкривиха в усмивка. — Поне засега.
Тя се подчини на волята му и отстъпи крачка назад.
— Повече няма ли да ме опипвате?
Той се изправи на крака и се запъти към вратата.
— Събличай се и си лягай.
— Ама къде?
Той посочи с ръка към леглото.
— Мигар вярваш, че като Балано ще искам от теб да спиш на една завивка върху пода?
— Но това е вашето легло — запелтечи тя.
— Още едно основание да претендираш за нето. Моето легло, моята робиня. Лоренцо твърди, че съм бил ламтяща за собственост натура. Ако отговаря на истината, би следвало да се зарадвам, когато те заваря сутринта в леглото си.
— Къде отивате?
— В покоите на Джулия. — В усмивката на Лион се долавяше жестокост. — Трябва ми жена, а Джулия е много любезна. За разлика от теб тя знае, какво е да изпитваш и даряваш удоволствие. На нея й е все едно какво ме възбужда, стига аз да я възбуждам достатъчно. Дори ще ти бъде и благодарна.
— Не вярвам — каза Санчия намръщено. — Сигурно само се преструва. Чувала съм, че курвите обикновено нравят така.
Той я изгледа недоумяващо. Тази възможност не му беше хрумвала. Дали Джулия наистина…
Санчия започна да се смее.
Cristo, малкото дяволче го дразнеше, отбеляза той с почуда. В началото тя беше демонстрирала най-предано послушание, а сега от лицето й струеше язвително злорадство. Смехът й беше толкова заразителен, че върху устните му се появи колеблива усмивка.
— Ще я попитам. — Той срещна погледа й. — Но задай си и ти въпроса, би ли постъпила някога по същия начин.
Смехът й секна, когато дългите й мигли се спуснаха над очите и.
— Аз ви казах…
— Че не ти доставя никакво удоволствие — довърши той вместо нея. — Помисли си добре, докато в мое отсъствие лежиш в постелята и ще си признаеш, че днес изпита удоволствие. — Гласът му се сниши с чувствена мекота. — И докато си лежиш, представяй си как дарявам на Джулия още по-голяма наслада — вълшебните усещания, които можеше да изпиташ ти. — Той се обърна и излезе. — Лека нощ, Санчия.
Ключалката щракна шумно след него. Озадаченият поглед на Санчия не се откъсваше от вратата. Какъв чуден човек беше все пак той! Смяташе да я обладае по същия животински начин, както Джовани правеше с майка й. Тя разбра това с кристална яснота, докато я наблюдаваше в банята. И защо не го беше направил? Жените са всеки момент лесна плячка за един мъж, били те свободни или робини. Понякога дори й се струваше, че животът на робините е малко по-лек. Господарят им в повечето случаи се грижеше за тяхното препитание и покрив над главата. Една свободна жена обаче, особено ако беше привлекателна, свършваше често в някой от публичните домове на Каприно. Ако пък беше грозна, твърде лесно можеше да пукне от глад на улицата.