Когато в дома на Джовани я събудиха и съзря Андреас на вратата на килера, уплахът й нямаше граници. Не само от страх заради справедливата му мъст, но и защото не беше в състояние да разбере що за човек е. Усещаше у него исполинска сила, но не успяваше да отгатне по какъв начин я прилага! Мотивите и целите му бяха за нея неразрешима загадка, а това й вдъхваше страх. Опитът й я беше научил, че разбирането е равносилно на завладяване или поне на оцеляване, но без разбиране тя беше безпомощна.
Бавно започна да се съблича, като погледът й все още беше насочен към вратата. Какво ли щеше да направи той, когато се върне обратно? Думите му бяха толкова странни. Тя не искаше да го предизвиква, както той си помисли. Или може би Лион преодоля желанието си, защото беше девствена? Странно, тъй като девствеността й за нея беше имала винаги твърде малко значение.
Тя знаеше, че загубата на невинността й е неизбежна. Или Джовани щеше да й я отнеме, или някой друг мъж, в чиито ръце ще попадне на улицата. Преди няколко месеца едва не се стигна дотам, когато беше отвлечена в една тъмна уличка от някакъв моряк, възбуден до такава степен, че миризмата й не му действаше. Знаеше, че виковете са безполезни. Изнасилването в страничните улички съвсем не беше рядкост и в най-добрия случай предизвикваше у минувачите възмутено повдигане на веждите и ускоряване на стъпките. Малко късмет и ритник между краката му й позволиха да офейка невредима.
Загубата на целомъдрието й изглеждаше по-малко значимо от крещящата несправедливост, че щяха да й го отнемат без нейното съгласие. Според Санчия непорочността прекалено се надценяваше. Наистина, чистотата на определена жена беше от значение, ако мъжът иска да е сигурен, че синът му е от нея, но щом като не става дума за венчило, глупаво е от страна на мъжете да отдават толкова голямо сладострастно значение на този факт. И Лионело Андреас се беше държал глупаво, когато узна, че е девствена; изражението на лицето му излъчваше толкова голямо удовлетворение, че беше усетила особено парливо чувство под лъжичката. Силните му ръце върху тялото й пораждаха същото тягостно усещане, нещо средно между болка и глад.
Глад ли? Тя разтърси недоумяващо глава, когато съблече роклята си, а после свали и ризата. Сгъна ги грижливо върху стола до масата. Защо й мина тъкмо тази дума през ума? Човек изпитва глад за ядене и сън, и за красивите слова в книгите, но не за мъжки длани върху тялото си. Сигурно умората й бе виновна за този странен копнеж.
Санчия притегли кадифената завивка и се мушна под нея. Бе твърде изтощена, за да се наслади до насита на мекотата на постелята и на чистия аромат на борова смола и дафинови листа, който се разнасяше от нея. Никога преди не беше спала в истинско легло и й се струваше, че можеше да си спести този разкош. Санчия се беше стремила непрекъснато да съхрани в паметта си миговете на наслада, защото не разчиташе да се повторят. В тежки времена човек можеше да подири утеха в спомена за красивия миг и да възприеме окаяното си състояние като не дотам непоносимо.
Сънят властно затваряше очите й. Трябваше още да стане от постелята и духне свещта, да не би Андреас да я вземе за немарлива и прахосница…
Четвърта глава
Cristo, какво, по дяволите, му беше влязло в ума?
Лион съзерцаваше Санчия отвисоко, обзет от безсилен гняв. Беше в плен на чувство, което почти надхвърляше желанието му, а пък то опъваше сякаш с лък всеки мускул на тялото му.
Мъждукащата светлина на свещта пробягваше по буйните кестеняви коси на Санчия и галеше кадифените й голи рамене над завивката. Лежеше на една страна, свита на кълбо, притиснала буза о възглавниците, с полуотворени порозовели устни. Защо да не я вдигне от сън и да й каже, че трябва да го приеме в тялото си, че трябва да се съгласи да я използва като предмет, за да се отърве от това разяждащо го желание? Та тя беше негова собственост. Беше му дала обещание, че ще му се подчинява във всичко. По тази причина трябваше и без излишни жалби, и оплаквания да му предаде тялото си.
Да му го предаде. Може би не трябваше тъкмо тази дума да му хрумва сега, тъй като тя събуди спомена за безчет градове, които се бяха предали на меча му. Изнасилване и грабеж били неизбежната последица, възнаграждението, което се полагало на една победоносна армия, го беше наставлявал баща му, с времето Лион беше свикнал с двете. Нямаше нужда от подигравателните задявки на Лоренцо, за да знае, че рицарството и благопристойността са звънки дукати само за глупците.