— Няма нужда от благодарност — побърза да каже Каприно. — Аз само отдавам дължимата почит. Колко глупаво беше от моя страна да допусна, че може да ви трябва убиец, когато все пак господин Вазаро е на вашите услуги. Защо би ви притрябвал друг…
— Както казвате съвсем правилно, въобще не ми трябва убиец — прекъсна го Андреас с ненадейна нетърпеливост. — Трябва ми крадец, с ръце толкова умели и сигурни, като изстреляни от лъка на майстор стрели, с докосване, нежно като целувката на пеперуда.
— Във Флоренция има безчет крадци — каза Каприно замислено. — Аз самият обучих няколко първокласни.
— Чух за това. — Андреас присви устните си в цинична усмивка. — Несъмнено сте насочили и много хора към някогашната професия на моя приятел Лоренцо.
Каприно реагира със свиване на рамене:
— Един-двама. Но занаятът на убиеца изисква определено безстрашие, което не се среща у всеки. Крадецът е друго нещо. На него му е по-лесно. Кражбите наистина не се заплащат толкова добре, но… — Той не довърши мисълта си. — За колко време ще ви трябва този крадец, благородни Андреас?
Андреас се втрещи:
— Значи вие ме познавате? — В гласа му се долавяше застрашителна благост. — И моето име ли блести на небосклона?
Ръката на Каприно сграбчи дръжката на камата. Усети, че по челото му изби пот, когато осъзна грешката си. Беше смятал Вазаро за истинската заплаха. Глупава грешка! Според житейския му опит повечето люде от военното съсловие, дори кондотиерите3, не притежаваха качествата и финеса, от които Каприно най-вече се възхищаваше. Но той не биваше да допуска презрението му към тази професия да засенчва оценката за мъжа до него. Не, това не бе съвсем вярно, призна си неохотно Каприно. Инстинктивната му неприязън към превъзхождащата мъжественост на Андреас беше допринесла за заблудата, която му попречи да подложи мъжа на сериозна преценка. Сега вече разпозна интелигентността редом с цинизма в сияещите тъмни очи на Андреас, които го пронизваха също толкова безпощадно, както очите на Вазаро. Каприно облиза с език долната си устна:
— Вашата слава се е разпростряла над цяла Италия, господарю мой. Прочут кондотиер като вас трябва да слага в сметките си, че ще го разпознаят и… — Каприно спря да говори. — Та аз нямах никаква представа, че вашето посещение в града ни трябва да остане в тайна. Ако искате да останете неразпознат, то тогава се разбира от само себе си, че нито съм виждал лицето ви, нито съм чувал гласа ви, нито съм произнасял името ви.
— И кой ви назова моето име? — попита Андреас с мек като коприна глас. — И по какъв повод? Аз помолих Джулия да не издава на никого, че се намирам във Флоренция.
— Ваше Благородие, знаете колко са лекомислени жените. Когато Джулия ме помоли да дойда тук, тя ми спомена вашето име, но нищо друго. Кълна се в думите си, благородни Андреас. Щеше ли дамата да изпрати да ме извикат, ако не бях човек на дискретността и честта?
— Лоренцо? — Погледът на Андреас беше вторачен в лицето на Каприно.
Гласът на Вазаро беше толкова дрезгав, че отекна като звук от влачен по камънаци дървен сандък:
— Ако цената е достатъчно висока, от него ще стане предател. Да му светя ли маслото? — Вазаро попита така, между другото, сякаш ставаше дума дали да излее остатъка от чашата на Андреас.
Каприно се наклони върху стола си, за да скочи, готов с камата да…
— Не вярвам — каза Андреас. — Той не знае достатъчно, за да ми навреди с нещо, а ще ми отнеме време да търся друг посредник.
— Мъдро решение. — Каприно поотпусна дръжката на камата си. — Човек би следвало винаги да планира с далечна перспектива. Е, какво стана с крадеца?
— Тъкмо сега ми хрумна едно качество, което непременно трябва да притежава — каза Андреас, вперил очи в своите тежки кожени ръкавици върху масата. — Той трябва да стане моя собственост.
— Ваша собственост ли?
Андреас гладеше с дългия си, огромен показалец месинговите пулове, които украсяваха ръкавицата:
— Той трябва да ми служи телом и духом. Няма да позволя да избяга при вас и да си развърже езика за истории, които бихте продали твърде изгодно. — Андреас се усмихна. — Естествено, бих могъл да се отърва от него, след като изпълни предназначението си, но ми е противно по такъв начин да възнаграждавам добрата работа. Би било неблагоразумно.
— Разбирам ви. — Шарещият поглед на Каприно се стрелна към Вазаро. Носеха се слухове, че Вазаро постъпил на служба при Андреас, когато кондотиерът бил седемнадесет годишен. Как е успял Андреас през всичките тези години да задържи на своя страна един толкова изтънчен убиец? Притежаваше ли го телом и духом, както възнамеряваше да притежава този крадец? За това си струваше да си поразчовърка мозъка, защото кой, освен сатаната би се подчинил на такъв демон? — Мъже от този сорт са трудни за намиране. Как бих могъл…