— Да. — Атмосферата ненадейно се беше заредила със същата гореща страст, както и преди. — Разбирам, господарю мой.
— Добре. — Той затръшна вратата подире си.
Санчия побърза да каже нещо преди още Лион да е пристъпил прага.
— Летиция идва да разтреби и донесе ново вино. Добре ли е подслонен Таброн? — Тя държеше ръцете в скута си и нервно чупеше пръсти, докато погледът й беше неотклонно насочен към огъня. — Ще яздим ли направо към Солинари или се налага пак да спрем…
— Стани. Искам да те разгледам.
У Санчия всичко се скова, когато бавно се изправи. Обърна се с лице към Лион, но все пак избягна погледа му.
— Та вие одеве вече ме разгледахте. При къпането. Повече няма нищо за гледане.
— Длъжен съм да ти възразя. — Погледът му обхвана сякаш с длани голото й тяло и се спря на нежния килим от косми, който охраняваше женствеността й. — Винаги има какво още да се види и… оцени.
Гореща вълна обля Санчия, едно чувство, което нямаше нищо общо с огъня в камината. Ноктите й се забиха болезнено в кожата на дланите й. Пронизващата болка беше добре дошла. Тя разкъса вцепенението, което беше обхванало мускулите й.
— Да коленича ли?
— Не! — Остротата на тона му я принуди да отвори очи. Дъхът й секна и помисли, че ще се задуши, когато се взря в лицето му. Тъмните очи на Лион бълваха пламъци, кожата върху очертаните скули беше толкова опъната, че бузите му изглеждаха хлътнали. — Кога ще разбереш най-сетне, че аз не съм Джовани? — Той направи решително крачка напред, а тя долови чистия аромат на сапун и пролет, който го обгръщаше. — Аз се казвам Лион. Изговори го.
Тя усети горещината, която изригваше на вълни от тялото му, макар че той още не я докосваше. Мускулите й ненадейно натежаха, неспособни да носят тялото й.
— Лион. — Името излезе през устните й на пресекулки и неуверено. — Моят господар.
— Само Лион — той простря ръка в ръкавица, за да погали тънката й шия.
Тя пое дълбоко дъх, обзета от студени тръпки. Ръката му спря движенията си. Погледна я изпитателно.
— Кожата е студена — каза тя, като се улови за първия предлог, който й хрумна, за да извини моментната си слабост.
— Ах, така ли? — В усмивката му се четеше неприкрита чувственост. — В такъв случай трябва веднага да я затоплим, тъй като без ръкавици не бих могъл да те докосвам. — Той се обърна с лице към пламъците и простря ръце. — Знаеш ли какво ми хрумна, когато влязох и те видях да седиш гола-голеничка върху трикракото столче?
Погледът й беше вперен безпомощно в грубите, обезкосмени ръкавици, които излагаше на топлината на огъня. Те стигаха едва ли не чак до лактите, месинговите пулове блестяха в отблясъците на огъня, всеки пръст се открояваше отчетливо сред синьо-оранжевите пламъци.
— Не, госпо… Лион.
— Тъкмо си мислех каква щастлива случайност все пак ме отведе в работилницата на Джовани.
— Не беше щастлива случайност, беше Каприно.
— И че бих искал все така да те гледам. Бих искал да си спомням как огънят озарява кожата ти и пада върху косите ти, докато ти чакаш да дойда при теб. — Погледът му беше вперен в горящите цепеници. — Да дойда в теб.
Сърцето й подскочи и заби лудо. Мислите й се объркаха и тя съзнаваше само колко е уязвимо голото й тяло и колко силен е той под дрехите си.
Ала най-силно й въздействаха ръцете му в ръкавиците, които протягаше към пламъците…
— Ти си твърде малка. — Погледът му все още беше насочен към огъня. — Първия път ще те боли.
Тя не отговори. Вече почти предпочиташе да я сграбчи и да сложи край на безумното напрежение, което се беше натрупало между тях. Имаше чувството, че при следващото вдишване ще загуби самообладание.
— Ще опитам да действам много бавно… — Той спря насред думата и помълча малко, преди да продължи почти със заекване: — Желанието ми е огромно. Между другото то се изражда в буйство, в безумие. Не бива да се съпротивляваш, иначе бих могъл да те нараня. Не искам това.
— Няма да се съпротивлявам.
Лион стисна ръце в пестници.
— Знам. Ти ще се отдадеш, защото си моя собственост. — Усмивката му беше безгрижна, когато се обърна с лице към нея. — И защо ли не? Тъй върви светът. — Той обхвана гърдите й. — Защо спря да дишаш? Кожата вече не е студена, Санчия.
Кожата е топла, почти гореща, помисли си тя прималяла. Напук на своята твърдост и дебелите шевове тя й въздействаше странно възбуждащо.