Пръстите я притискаха нежно, докато той я гледаше изпитателно.
— Ръцете ми са още по-топли — каза той с дрезгав глас. — Но не смея да си сваля ръкавиците. Кожата ти ме възбужда, а ако я докосна, ще трябва веднага… ще трябва веднага да те имам… и ще те обладая. Ще ти бъде по-леко, ако не го направя. — Лявата му ръка се плъзна към срамните й косми. — Какво прелестно гнездо. — Гласът му сега беше по-дрезгав, ноздрите му се разшириха. — Бих искал да проникна в теб и да усетя тези къдрици по себе си. Разтвори бедрата си, Санчия.
Тя трепереше толкова неудържимо, та вече й се струваше, че няма да има сили да помръдне. Галещата му длан отприщи непознат огън между бедрата й.
— Санчия. — Нежният тон на гласа му не можеше да скрие, че това беше заповед.
Тя се подчини, насочила невиждащия си поглед към горната част на кожения му жакет.
— Още.
Погледът й се зарея нагоре към силния му загорял врат. Гледаше слисано как вената му пулсира все по-силно.
— Да, така е добре. А сега стой съвсем мирно.
Ръката му се плъзна между бедрата й. Тя усети топлината му през ръкавицата, която я галеше и милваше. Където я докоснеше, изпитваше онова изгарящо, сродно на болката чувство. Затвори очи, безпомощно олюляваща се, когато я заля порой смущаващи чувства.
— Бо… боли ме.
— Не. — Ръката му хващаше, стискаше… Това съвсем не е болка, а желание. — Гласът му трепереше от вълнение. — Това е желание.
— Не вярвам. — Отчаяна, улови мишницата му.
Той се вкамени.
— Не ме докосвай.
Тя тутакси го пусна.
— Простете, господарю, не исках…
— Лион — прекъсна я той, като скърцаше със зъби. — Още е твърде рано да ме докосваш. Ако го направиш, няма да мога да се удържа. — Вдигна я високо и отиде с нея до постелята. — Съществуват много видове глад. — Сложи я да легне. — Този е най-добрият. — Разтвори бедрата й, а показалецът му трескаво затърси. — И най-лошият.
Той намери онова, което търсеше и започна нежно да го притиска, и да кръжи около него.
Очите й бяха широко ококорени от уплаха, когато нададе тих вик.
Лион беше огромна, непрогледна сянка, която се навеждаше над нея, сериозен, с разтворени устни, сякаш широките му гърди се бореха за въздух. Лицето му приличаше на мутрата на дявол, тъй като огънят озаряваше само едната му половина, а другата оставяше в сянка.
Мрак. Огън. Ламтеж.
Тя прехапа долната си устна, за да потисне стоновете си, когато направо невероятни вълни от усещания потекоха от обвитите му в кожа пръсти към всяко кътче от тялото й. Това е гладът, помисли си тя отмаляла, един глад, по-страховит от всеки друг, който познаваше, едно непоносимо чувство. Инстинктивно понечи наново да стисне бедрата си.
— Не! — Той й попречи, като още повече разтвори краката й, докато тя се почувства напълно уязвима, напълно изоставена на произвола на съдбата. Пръстът му не преставаше да кръжи, натискът му не отслабваше, докато погледът му неотклонно я следеше. — Вих желал да те съзерцавам. — Гласът му беше гърлен. — Хубаво е… — Предпазливо вкара пръст от другата си ръка. — Боже, колко си тясна. — Вторият му пръст се присъедини към първия е известно затруднение, спря, за да си поеме дъх. — Кажи ми, какво чувстваш. — Шевовете на кожените ръкавици я притискаха, пръстите му проникваха в нея, изгарящото желание с всяка изминала секунда ставаше все по-натрапчиво. Тя безпомощно поклати глава.
— Аз… не мога. — Бореща се за глътка въздух, тя се надигна инстинктивно срещу него, когато проникна по-дълбоко, оттегли се и пак проникна. — Моля…
— Какво чувстваш? — искаше да знае той.
Главата й се мяташе насам-натам върху възглавницата.
— Огън. — Ноктите й се забиха в завивката. — Твърдост. Кожата на ръкавицата е… — Коремните й мускули се свиха, когато един трети пръст проникна в нея. — Пълнота.
— А глад? — Той движеше пръстите си в ръкавицата по-бавно, сетне по-бързо, сетне пак по-бавно. — Желаеш ли?
— Да. — Изрече съгласието си шепнешком. Слиса се, че въобще обели дума.
— Това наслада ли е?
— Да, струва ми се.
— Добре. — Пръстите му се изплъзнаха от нея, той се изправи и отстъпи крачка назад от леглото. — Да се надяваме, че скоро ще знаеш с положителност, тъй като не мога повече да чакам. — Свали с рязко движение ръкавиците си и ги хвърли настрана. — Santa Maria, как копнея да те усещам! — Когато докосна гърдите й, дългите му пръсти се движеха леко и нежно по плътта й. Побиха го тръпки. — Казах ти — шепнеше той. — Знаех си, че така ще бъде… — Мазолестата му длан, която обхващаше гърдата й, беше почти толкова твърда и грапава, колкото безчувствената кожа, ала беше съвсем друго. Плътта му беше по-топла и кипяща от живот. — Кожата ти не може да се сравни с нищо, което досега съм докосвал. Тя ме под… — Отметна глава назад и си пое дълбоко дъх, сякаш умираше за въздух. — Искам да ти покажа какво предизвиква у мен. — Повдигна я да седне и взе да се съблича.