Коленичила върху постелята, тя кръстоса ръцете си пред гърдите, полагаща усилия да потисне треперенето си.
— И вие ли се събличате?
Без да я поглежда, той изхлузи ботушите си.
— Колкото се може по-бързо.
— Джовани никога не се събличаше, когато майка ми… — Веднага млъкна под буреносния му поглед. — Не мога да се въздържа да не правя отново сравнение. Той беше моят господар. А сега вие сте моят господар. Не съм толкова близка с вас, че… — Отново изгуби ума и дума. Очите й се облещиха, когато стана видима неговата ерекция. Преглъщаше с мъка. Той беше толкова различен от Джовани. Лион беше целият железни мускули и жилеста сила. Триъгълникът от тъмни косми върху гърдите му рязко се изостряше надолу, покриваше плоския му корем и заобикаляше мъжеството му. Там, където Джовани беше мек и отпуснат, Лион изглеждаше изопнат и мускулест. Там, където Джовани беше дребничък, Лион изглеждаше…
— Виждаш ли? — попита Лион тихо, като проследи погледа й. — Това правиш с мен. Само като те погледна, като те докосна…
— Разбирам. — Тя не можеше да отвърне поглед. — Няма да се поберете в мен — изрече тя с най-голяма убеденост.
Той се засмя.
— И още как! Всяко женско тяло чудесно се нагажда. Подир първия път няма вече и да те боли.
Тя изпитваше огромни съмнения дали последното ще излезе вярно, ала тъй като не можеше нищо да направи, беше по-добре да не се тревожи предварително. Освен това все още усещаше тръпнещата възбуда между бедрата си, която обагряше страховете й с любопитство и желание.
— Изглеждате толкова напращял от сили.
— Прави ми впечатление, че не ме наричаш привлекателен. — Той хвърли панталоните си настрана. — Знам твърде добре, че съм един грозен мъжага. Но както правилно казваш, съм силен като бик, а последното при игра като тази може да се окаже предимство.
— Вие не сте грозен.
Той се усмихна саркастично.
— Ти бързо научаваш изкуството на ласкателството. Ала от благи думи попара не става, когато човек всяка сутрин се вижда в огледалото.
Той не ми вярва, помисли си Санчия.
— Не, действително, аз не исках… — Тя спря да говори, когато той коленичи срещу нея върху постелята, толкова близо, че зърната й се допираха до космите по широките му гърди.
Лион обхвана лицето й с ръце, докато я разглеждаше със странен израз, граничещ с гняв.
— Не го искам. Не ми харесва да обладавам девственици.
— Тогава се откажете.
— Лесно е да се каже. — Ръцете му се плъзнаха по раменете й и се притиснаха с томителна нежност в плътта й. — Длъжен съм да го направя. От мига, в който те видях, знаех, че трябва да те имам.
— Не от първия ви поглед обаче. Едва когато ме видяхте в банята, и забелязахте, че не съм толкова грозна, колкото си мислехте.
— О, Господи, трябва ли непрекъснато да ми противоречиш? — Ръцете му притиснаха по-здраво раменете й. — Повече ми харесваш, когато надаваш само стонове.
Тя млъкна покорно. Какво чака още питаше се. Усещаше непоносимото напрежение, което го изпълваше, и същевременно предугаждаше някакво колебание у него.
— И не ме гледай така. — Той я разтърси. — Не искам да ти причинявам болка, да му се не види… Никакво удоволствие не ми доставя, но аз трябва… — Блъсна я обратно върху постелята и легна между бедрата й. Мъжеството му стърчеше срещу нея. — Един тласък да направя и всичко ще мине — отрони се като мърморене от устните му. Сложи ръката върху устата й. — Един тласък…
Като си пое дълбоко дъх, той проникна в нея.
Болка. Изгаряща до бяло. Като светкавица. Викът й бе задушен от дланта му, очите й се облещиха от уплаха и болка.
— Затвори си очите — заповяда й той дрезгаво, когато проникна по-дълбоко в нейната теснина. — Не ме гледай.
Клепачите й се спуснаха, наоколо настъпи непрогледен мрак. Болката лека-полека се уталожи и отстъпи място на една възхитителна лекота, на едно чувство, сякаш е намерила наново нещо загубено. Усещаше нежното боцкане на космите по гърдите му, чуваше дъха му на пресекулки.
Той се движеше.
— Всичко мина. — Ръката му я галеше, оправяше косите й. — Dio, ти ме пое. Не бях сигурен дали ще успееш. Ти си толкова миниатюрна…
Пръстът му се посвети отново на онова омагьосано място, което преди вече беше милвал. Обля я гореща треска и тя усети как се напрегнаха коремните й мускули. Току-що се беше почувствала като набучена на шиш, привързана с вериги към тялото на Лион, доволна само да приема, а ненадейно изпита потребността от още повече.