— Мога ли… да се движа?
Той спря недоумяващо.
— Не мога да се сдържам. — Тонът му издаваше необуздана страст. — Ще се опитам да побързам, но не мога нищо да обещая.
— Нямам пред вид това. Бих искала само… — Тя прекъсна мисълта си, когато той се отдръпна и наново проникна.
Обзе я сладострастие. Това беше, което имаше той предвид, помисли си тя, когато наложи ритъм с диви тласъци. Това трябва да бе онова сладострастие, което мъжете изпитват, когато се отдават на плътски забавления с жените. Би желала Лион да не й налага да стои в непрогледен мрак. Искаше да види лицето му, за да разбере дали изпитва същата наслада като нея.
Ала тялото й сигурно доставяше голямо удоволствие, защото дъхът му излизаше на отривисти, граничещи с хлипане пресекулки. Бурността на неговото желание я замая и разпали собственото й желание, сякаш даваше все нова и нова храна на решимостта й да стигне връхната точка.
Наново той я милваше и притискаше с ръце.
— Поеми ме — мърмореше той. — Помогни ми. Искам те цялата.
Гласът му звучи като на човек, подложен на смъртни изтезания, помисли си тя с оттенък на майчинска нежност. Нима беше възможно да изпитва желание с такава трескава сила? Тя го притисна по-силно и дочу как Лион високо изстена.
— Сладката ми… да, точно чака. Дръж ме здраво. Само че малко по-дълго.
Тя се опита да го държи здраво, ала той беше прекалено див, необуздан и почти я вдигаше от постелята с мощта на своите тласъци. Ненадейно усети как нещо се натрупва във вътрешностите й, с всяко движение става по-силно, нещо своеобразно, сходно на огъня при треска.
Лион се движеше, отмести я, опита се да я обладае още повече. Треската, която я тресеше и обливаше, беше река от чиста наслада. Тя се сливаше с реката на Лион, за да образуват една-единствена същина, която се устремяваше по-нататък… накъде?
И после тя разбра!
Познанието я озари едновременно с избавлението от страст, когато, запъхтяна и тресяща се, се отпусна върху постелята.
Лион нададе дрезгав вик, сякаш се задушаваше от излишъка на наслаждението.
После тишината в стаята се прекъсваше само от пукането на цепениците в камината и учестеното дишане на Лион.
— Мога ли да отворя очи?
Тя чу, как той овладя дишането си и после тихичко изруга.
— Gran Dio! — После се свлече от нея. — Разбира се, можеш да си отвориш очите. Че защо не?
Отвори очи и го видя да прекосява помещението. Мускулите на стегнатия му задник играеха под кожата, когато отиваше към умивалника. Тя бавно седна върху постелята и въздъхна замислено. Той беше пак в лошо настроение. Би искала да има още няколко мига спокойствие, за да се наслади на този томителен копнеж, на блажения унес, преди да се върне в съзнание и да гадае коя ли е причината за неговото недоволство.
— Защото казахте, че не бива да ви гледам?
— То беше само защото не желаех да видиш… — Той прекъсна думите си, натопи края на една кърпа във водата и го изстиска. — Нямах предвид, че трябва да ги държиш затворени. Та нима нямаш капка мозък?
— Не ви познавам достатъчно добре, за да знам по всяко време какво искате от мен — гласеше откровеният и отговор. — Мислех си, че навярно удоволствието ви ще бъде по-силно, ако не ви разсейвам с моя поглед.
— Не, не беше така. — Той се обърна с лице към нея и се приближи с влажната кърпа в ръка. Отпусна се върху постелята и прокара кърпата между краката й. — Боли ли те още? — попита тихо.
— Да, мъничко. Но си мислех, че ще бъде по-болезнено. Имате право. Тялото на жената може добре да се нагажда.
— Да. — Ръката му беше като милувка, а тя усети топлината на плътта му през влажността на кърпата. — Никога не съм обладавал тяло, което толкова чудесно да се нагажда. Ти си толкова малка, та човек може да си помисли, че има работа с дете, ала си жена. — Хвърли кърпата настрана, сложи я обратно в леглото и се изправи. — Спи сега. Тази нощ няма повече да те желая.
Удивена, тя го погледна.
— И аз така си помислих. Джовани никога не обладаваше майка ми повече от един път дневно.
— Боя се, че твоята участ няма да е толкова лека. — Той отиде при камината и се втренчи отново в пламъците. — Вече ти казах, че аз съм друг.
И аз полека-лека изучавам различията, помисли си тя замаяна. Той даряваше наслада, правеше така, че и тя да се наслаждава като него, а тъй като от днес щеше да бъде негова възлюбена, тя се радваше на това. Щом като изучи всичко, ще изпълнява задълженията си толкова добре, както задачите, които й беше възлагал Джовани. За нея беше много важно да се гордее със собствения си успех.