— Санчия не ни помага от дружелюбност. Тя няма друг избор. Прави онова, което й заповядат. — Лион хвана юздите на Марковия кон, за да го отведе. — Влез в къщата. Ще се върна ей сега, само да подслоня коня ти в обора и да го напоя и нахраня.
— Мога и сам да го направя — запротестира Марко.
Лион не отвърна нищо и отведе коня в конюшнята.
Марко подсвирна беззвучно.
— Лион изглежда не е в най-доброто си настроение. Но като знам какво ни очаква през нощта, нищо чудно той да предпочита по-скоро сам да вземе ключа, отколкото да чака, докато го донесете, мадона Санчия.
— Санчия — поправи го тя. Наистина й беше приятно да се обръщат с такава почит към нея, но се притесняваше някак. — Наричайте ме Санчия.
Марко се усмихна.
— С най-голямо удоволствие. Обаятелно име за една необикновена дама. А пък вие ме наричайте Марко. — Той я покани с жест да мине първа през вратата. — Трябва да се погрижим нощес да не ви сполети нищо.
Думите му бяха изречени с толкова топлота, че Санчия се почувства, сякаш я беше докоснал слънчев лъч. Тя отвърна на усмивката му и долови, че самоувереността й расте.
— Лион каза, че няма да има опасност за мен.
Челото на Марко се сбърчи многозначително.
— И аз се надявам. Задачата не е лесна.
— Научи ли онова, което искахме да знаем? — попита Лоренцо, който ги следваше по петите.
Марко кимна, затършува под наметалото си и извади от пояса си сгънато парче пергамент.
— Успях да склоня престарелия Виторио срещу малко парици да начертае този план. Той беше градинар в този дворец, преди Дамари да се сдобие с него и храни малко симпатия към новия собственик. Ето защо сега много се зарадва, че е посъбрал някой и друг дукат, и вече може да се оттегли при внука си в Генуа. Беше твърде благоразумно от негова страна да напусне сутринта Солинари, докато Дамари още е в Пиза.
— Няма ли го Дамари? — попита от входа Лион.
Марко разтвори пергамента върху скованата от груби дъски маса в средата на помещението.
— От два дни е в Пиза и очакват да се върне едва в началото на следващата седмица. — Погледът му се вдигна от пергамента. Той погледна Лион. — Виторио каза, че според началника на стражата Дамари възнамерявал да се срещне там с херцога на Валентиноа.
— С Борджия ли? — Лион подскочи като ужилен. — В такъв случай ни остава малко време.
Марко сви рамене в отговор.
— Навярно повече, отколкото ни се струва. Чезаре по всяка вероятност няма да е в най-добро разположение на духа, за да изслуша предложенията на Дамари. Завладяването на Романи му струваше много време и усилия, а както знаеш, са изминали едва няколко месеца, откакто украси с главата на стария си приятел Де Лорка един шиш на площада в Чезена, защото там се стигна до размирици.
— Борджия е винаги в най-добро разположение на духа, когато честолюбието му е задоволено. — Лион престъпи крачка напред, за да разгледа пергамента. — Какво е това?
— Скица на местността около двореца.
— Тук е толкова тъмно, че нищо не се вижда. Някой трябва да запали свещ.
Санчия побърза да изтича и да донесе дебела лоена свещ върху масата.
Мъждукащата светлина на свещта падаше върху несръчно изготвената скица, която изглежда се състоеше само от разкривени черги.
— Но това тук въобще не прилича на карта — каза тя объркано.
Марко направи кисела гримаса.
— Виторио съвсем не е чертожник на карти, но все пак се надявам, че скицата му е точна. — Тънкият му показалец тръгна по най-дългата черта от горния край на листа. — Това е дворецът. — Той очерта контурите на един четириъгълник в средата на пергамента. — А пък това тук е лабиринтът. — После посочи друг четириъгълник точно в средата на лабиринта. — Това е съкровищницата, в която Дамари съхранява своите скъпоценности. Лабиринтът има само два входа, всеки от които се пази от двама мъже.
— Много умно. — Лоренцо пристъпи до масата. — Дори ако някой успее да преодолее стражите пред единия вход, то без план по всяка вероятност ще се заблуди в лабиринта, преди да стигне до съкровищницата. Или пък ще се обърка при напускането на лабиринта с плячката си.
— И Дамари несъмнено е наредил стражите да се сменят често — каза Лион.
— На всеки тридесет минути — потвърди Марко. — Дамари държи в караулното помещение на двореца най-малко петдесет души, но този път е взел със себе си в Пиза ескорт от петнадесет мъжаги.
— Хм, остават тридесет и пет срещу трима — отбеляза Лион сухо. — Да се надяваме, че ще се ориентираме из лабиринта страшно бързо и няма да срещнем стражите.