Дамари не се самозалъгваше, че животът му е в безопасност само защото Борджия разговаряше с него със спокоен, почти игрив мек тон. Чезаре беше печално известен с внезапните промени в настроението си. Безгрижен смях и злокобно насилие вървяха при него почти ръка за ръка.
— Той съществува и се намира в мое владение.
Намек на заинтересуваност пробягна по чертите на Борджия.
— Тук в Пиза ли?
Дамари разтърси отрицателно глава.
— На едно сигурно място. Вие все пак не наемате кръгли глупаци, за да водите вашите военни походи, благородни господарю.
— Несъмнено. — Борджия отпи глътка от виното. Погледът му все още се рееше върху стенното украшение. — Откъде можете да знаете, че статуйката е автентична?
— Въобще няма друга, която да се мери с нея. Стига да я зърнете, тутакси ще ви стане ясно, че е несравнима. — Дамари се приведе напред и продължи да говори припряно и проникновено: — Мислете за това, господарю, мислете за властта, която тя би ви придала. Вие знаете легендата за „Вихрения танцьор“. Слушали сте историите.
— О, да, аз познавам легендите и преданията… че свещената чаша Граал, за която воювали рицарите на Кръглата маса, не била Граал, а една златна статуя, че Александър Велики при похода си срещу персите имал в палатката си някакъв Пегас със златни криле. — Погледът на Чезаре се премести от гоблена върху лицето на Дамари. — Съществуват безчет истории, които се въртят около статуйката, но аз не вярвам на нито една. — Той се усмихна. — И вие също. Нека не се уповаваме на това, че талисмани ще ни помогнат да постигнем целите си, когато мечовете вдъхват повече сигурност.
— Но вашият баща вярва в талисмани — възрази Дамари. — И крал Людвик във Франция също. Човек няма нужда да вярва в такова нещо, за да го използва за целите си.
Борджия се засмя, а в този миг обезобразеното му лице си възвърна следи от хубостта, с която се беше отличавало, преди да го налегне сипаницата.
— Така както вие възнамерявате да ме използвате за целите си!
— Никой не може да ви използва, благородни господарю. Вашият ум е прекадено остър, за да не прозре измамата.
— Красивите слова няма да ме накарат да купя от вас онова, което искате от мен. Ние двамата си приличаме. — Борджия постави чашата си върху венецианската маса до ръкавиците си. — Ако Андреас е притежавал „Вихрения танцьор“, как после никой не е научил за него? Притежаването на една толкова велика ценност щеше да повдигне твърде много авторитета му.
Дамари повдигна рамене.
— Той съвсем не е глупак. Неговото семейство е донесло статуйката със себе си преди повече от сто години от Персия. Те гледат на себе си като на пазители на „Танцьора“. Статуетката се съхраняваше в кулата на замъка в Мандара. Дори приятели на семейството не бяха виждали никога златната фигура.
— Откъде знаете тогава за нейното съществуване?
— Аз съм родом от Мандара и служех като офицер при Лионело, преди това при баща му. Аз дебнех, аз наблюдавах, аз кроях формирането на една собствена condotta16, а при напускането на Мандара знаех, че един прекрасен ден ще взема „Вихрения танцьор“.
— Струва ми се, че откривам липса на преданост. — Чезаре се усмихна. — Вашата служба при condotti17 на Андреас навярно не беше по вкуса ви?
Дамари прикри озлобението, което се надигаше у него. Очите на Борджия бяха прекалено остри. Щеше да използва всяко неволно признание със сеещо смърт и гибел коварство.
— На Лионело не допадаха моите методи, когато подир смъртта на баща му бях поставен под негова команда. Той се придържаше към мнението, че през остатъка от живота си следвало да служа като обикновен воин. Заблуждаваше се. От най-ранното си детство знаех, че съм призван за великото.
— Да, положително е било заблуждение. Вие не сте обикновен човек, макар да не сте от знатен произход, доколкото знам.
Типично държане за един Борджия, помисли си Дамари. В началото галят, после забиват шпорите до кокала. Той потисна внезапно кипналия си гняв, за да каже:
— Един мъж е това, което направи от себе си, Ваше Високоблагородие. Вижте какво стана с вас, откакто свалихте кардиналската пурпурна мантия. С „Вихрения танцьор“ в ръцете ще преодолявате всички препятствия. Ако Негово светейшество откаже да ви даде войски, то вземете статуйката със себе си във Франция. Людвик е приятелски настроен към вас. Използвайте статуйката, за да превърнете нейната благосклонност в армии, воюващи в Испания, Флоренция или Рим.
— В Рим ли? — Борджия изгледа подозрително Дамари. — Бръщолевите като предател. Та нима вярвате, че ще нападка църковната държава и собствения си баща?