Марко я погледна усмихнато от горе на долу.
— Ако се вярва на предаваните от поколение на поколение истории, Андрос е получил „Вихрения танцьор“ в Троя.
— Андрос — повтори Санчия, потънала в размисъл. — Андреас.
— Имената се променят през вековете. Ние не сме сигурни, дали Андрос действително е било името на нашия предтеча. Разправят, че бил потомък на шардана и по тази причина твърде малко говорел за себе си.
— За народ с име шардана никога не съм чувала. — Тя го погледна подозрително. — Вие си правите шега с мен. Не си ли измисляте тази история, за да накажете любопитството ми?
Той поклати отрицателно с глава.
— Само предавам онова, което са ми разказвали.
— Троя никога не е съществувала. Знам за „Илиадата“, но я смятам за мит, за измислица.
— Александър Велики вярва в съществуването на Троя. Юлий Цезар също. Много учени са на мнение, че Омир само е повторил онова, което преди него други разказвачи на истории са си предавали с векове.
— Значи вие смятате, че „Илиадата“ е истина?
— Не знам. Както имената, така и историите се променят с времето. Историята, която ми разказаха, не съвпада с онази на Омир.
— Каква история?
— Ти пак няма да ми повярваш. — Той се обърна към нея и зарея поглед в огледалната повърхност на езерото. — Ала щом искаш, ще ти я разкажа. Андрос произхождал от шардана, един народ от мореплаватели и воини, който пазел в тайна произхода си. И имало причина да си мълчат. Векове наред предприемали разбойнически набези срещу гръцки, персийски и египетски градове. Разправяли се чудесии за великолепния град, който вдигнали от богатата си плячка. По онова време такива набези и оплячкосвания съвсем не били рядкост, но шардана особено се отличили в разбойничеството.
— Корсари значи.
Марко кимна.
— Край бреговете на Троя корабът на Андрос заседнал в плитчините, той и екипажът му попаднали в плен. Екипажът бил принесен в жертва на морския бог Посейдон, ала троянците пощадили Андрос. Щели да го изтезават, за да издаде къде се намира родината му. — Марко направи гримаса. — Водена от ламтеж за богатства и роби, самата Троя предприемала безчет разбойнически набези. Андрос не издал местоположението на родния си град и щял да умре от изтезания, ако Агамемнон точно по онова време не нападнал Троя. Троянците, залисани с отбраната, зарязали своя пленник.
Санчия сбърчи чело.
— Но нали Троянската война се проточила много години?
— Това е историята на Омир. Според нашата версия до падането на Троя изминала само около година. Андрос бил предаден на Парадигнес, брата на царя, за да възстанови силите си. Вече можели да се занимаят с него и да се опитат да изтръгнат името и местоположението на родния му град. Но докато траела обсадата, двамата мъже се сприятелили, а след като Трайнор отворил градските порти…
— Почакайте! — Санчия вдигна ръката си. — Кой е Трайнор и защо е отворил портите?
— Трайнор, един троянски воин, отворил портите по най-старата причина на света. Бил подкупен. При една атака го заловили пред портите и той прекарал седмица в гръцки плен, докато нарочно го оставили да избяга и да се завърне в Троя. Малко след завръщането си той отворил една нощ западната порта и гърците нахлули в града. Те били отблъснати, ала троянците загубили много воини, а гърците подпалили портата. Трайнор бил видян да я отваря и царят издал заповед да го насекат на късове, а останките му да се изгорят на градския площад. — Той направи пауза. — В жилището на Трайнор стражите се натъкнали на „Вихрения танцьор“.
— Подарък ли?
Марко кимна.
— Царят предал фигурата на Парадигнес и му заповядал да я гори на огън, докато се разтопи.
— Ала той не изпълнил заповедта.
— Той бил поклонник на всички хубави неща и сърцето му не позволило да постъпи така. От друга страна, не искал тя да попадне в ръцете на гърците. Той знаел, че било само въпрос на време те да завладеят града — Марко се усмихна на Санчия. — Е, можеш ли да отгатнеш какво е направил?
— Дал статуйката на Андрос ли?
— И му посочил пътя за излизане от обсадения град. Троя трябва многократно да е била разрушавана и вдигана наново, затова съществувал подземен проход, който извеждал до един хълм далеч от града. Парадигнес показал на Андрос входа на тунела и пожелал на него и на Ясинта много щастие, преди да…
— Ясинта ли?
— Андрос трябвало да вземе със себе си „Вихрения танцьор“ и една троянка, някаква жена, която Парадигнес не желаел да попада в ръцете на гърците.
— Да не е била съпругата на Парадигнес?
— Той нямал съпруга.