— Тя вече не ме боли.
— Ако я раздвижиш, ще усетиш отново болка. Знахарят постави шина на счупените пръсти и намести останалите. — Той спря да говори. — Ще ми кажеш ли какво ти стори Дамари?
— Вие видяхте.
— Палецът и трите пръста ще оздравеят. Кутрето е строшено на три части, парчета кости са пробили тъканта. Знахарят се съмнява дали някога ще можеш отново да го свиваш или използват.
— Чукът — каза тя сподавено. — Кървеше… — Тя затвори очи. — Сега искам да спя.
— В такъв случай ще се опитам да си пробия път до капитанския мостик и да кажа на Лион, че си се събудила в един прекрасен, нов свят. След като подремнеш, ще ти помогна при къпането и обличането. Лион купи за теб някои неща от жената на своя корабостроител в Генуа. За съжаление те не са толкова елегантни като гиздилата от раклите на Джулия.
Тя долови изскърцването на креслото му, а сетне стъпките му, когато с усилие се затътри към вратата.
— Това е един хубав, нов свят — каза той тихо. — Мисли за него и бъди благодарна, Санчия.
Тя не отвърна нищо и в следващия миг чу как той затвори вратата подире си.
— Будна е.
Лион се обърна и изгледа от главата до петите Лоренцо, който отчаяно се беше вкопчил в перилото на борда и се придвижваше бавно по мократа от дъжда палуба.
— Надявам се да оцениш по достойнство какви несгоди търпя, за да ти съобщя това обстоятелство.
Лион хвана още по-здраво кормилото.
— Тя е… здрава и читава?
— Ако с това имаш предвид дали Дамари е успял с изтезанията да я доведе до умопомрачение — не, той не е постигнал никакъв успех. — Лоренцо се загърна по-плътно в късото си наметало, за да предпази гърба си от пронизващия, примесен със студен дъжд вятър. — Не вярвам да е успял да я сломи.
Лицето на Лион приличаше на разкривена театрална маска.
— Cristo, та той се е опитвал с всички средства. Говори ли тя за това?
— Не. — Ала след като Лион продължи да се взира в него, добави със свиване на рамене: — Спомена някакъв чук.
Лион имаше чувството, че този чук се стовари върху главата му.
— Поеми кормилото — нареди той на стоящия зад него моряк. После застана до перилото при Лоренцо и се втренчи, невиждащ нищо, в разбеснялото се от бурята море. — Трябваше да съм там много по-рано.
— Три дни, за да се язди до Пиза, да се придума Брелоно да ти предостави войските си и после да се организира нападение на двореца — това е същинско чудо.
Лион се хвана по-здраво за перилото на борда.
— Не биваше да губя толкова много време. Трябваше да измисля някакъв друг начин.
— Повтаряш едно и също и това ме отегчава. Нямаше друг начин.
Тези разсъждения не помагаха на Лион да забрави мига, когато намери Санчия в безсъзнание на пода в килията. Съсипана… така изглеждаше тогава.
И после видя ръката й.
— Ще убия Дамари.
— Така си и мислех. Не допускам, че ще предоставиш на мен това приятно занимание.
— Не. — Лион се отдели от перилото на борда и се обърна с гръб към него. — Отивам в каютата. Искам да видя Санчия.
— По всяка вероятност пак спи.
— В такъв случай ще изчакам, докато се събуди. — Копнееше да я види, да се увери, че вече не беше бледото като восък, сякаш с извадена душа дете, което преди два дий качи на борда на „Танцьор“.
— Лион.
Той хвърли поглед през рамо.
— Тя не е загубила разсъдъка си — Лоренцо се поколеба, преди да продължи: — Ала е станала друга.
— Как друга?
— Не съм съвсем сигурен.
— Господи на небесата, какво имаш предвид?
— Струва ми се, че тя е… — Лоренцо отново замълча и се замисли. — Струва ми се, че тя сега е нещо повече, отколкото беше преди. Има някаква сила у нея… — Той сви рамене. — Може и да се заблуждавам. Прецени сам.
— Не ми оставяш друг избор. — Лион се спусна по стъпалата на издигнатата кърма и прекоси палубата към каютата.
В следващия миг вече стоеше пред нейната койка и разглеждаше отвисоко бледното като восък, измъчено лице на Санчия. Сила ли? Лоренцо беше човекът, който е загубил разсъдъка си! Санчия изглеждаше нежна като цвете и сякаш прозрачна. Кипна от гняв, когато погледът му падна върху превързаната и ръка. Дамари! О, Боже, само да му падне в ръцете този мръсник…
Миглите на Санчия потрепваха, сякаш усещаше, че някой я гледа. Внезапно тя отвори очи. Погледът й беше ясен и безстрашен.
Мускулите на Лион се опънаха нервно, когато пронизващият й поглед се вторачи в лицето му. Безмълвно го разглеждаше с вперени очи, а неприятното усещане у Лион растеше с всеки изминат миг. Той смутено протегна ръка и докосна бузата й.
— Лоренцо ми каза, че си се почувствала по-добре.